Причините за по-високите цени на храните по света и в България са комплексни. България не е автономна държава по отношение на храните и няма как да не отразява световните тенденции. По отношения на храните, ние разчитаме много повече на внос, а това създава допълнителни трудности.  Това заяви доц. Десислава Димитрова, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, в ефира на предаването “В развитие” с водещ Вероника Денизова.

Световните цени на храните са се покачили за втори пореден месец през септември и са достигнали 10-годишен връх, стимулирани от поскъпването на зърнените култури и растителните масла, съобщи наскоро организацията по прехрана и зeмеделие към ООН.  Индексът на цените на храните на ФАО, който проследява международните цени на най-търгуваните хранителни стоки, достигна 130 пункта миналия месец. Това е най-високата стойност от септември 2011 г.  - на годишна база цените са се повишили с близо 33%.

Гостът обяснява повишаването на цените на стоките с кризата в резултат на пандемията от коронавируса, както и локалните фактори. Дори реколтите на някои от зърнените култури като пшеницата през годината да са добри и рекордни, цените вероятно се повишават, защото суровината се изнася.

“Зърнопроизводителите трябва да следят съдбата на реколтата им - дали се изнася или се внася към нашия пазар.”

Високите цени на енергийните ресурси са друг фактор за крайните цени на продуктите.

Димитрова споделя, че се задълбочава опасна тенденция заради високите цени на храните. Спадането на разнообразието на храни в потребителската кошница води до предпочитането на храни с по-ниски цени.

“Качествените храни не са евтини. Възможността да се постигне ниска цена на храната е резултат на земеделието или от несправедливо заплащане на производителите на тези храни.“

Гостът заявява, че влошаването на качеството на хранене води в дългосрочен план до това отново да сме първи в ЕС по сърдечно-съдови заболявания и свързани с храненето болести. Българинът в последните години не консумира достатъчно плодове и зеленчуци. Имаме малко национално производство, но произведеното не стига до пазара.

“Пазарът е залят от вносни нискокачествени плодове и зеленчуци. Ще продължим да консумираме повече тестени изделия, които на пръв поглед ни нахранват, но не допринасят за общото ни здравословно състояние.”

В света най-засегнатите общности са тези, които зависят от индустриално произведената храна. Те нямат свободата да избират храна и се купува това, което им се предлага, на съответните цени. Гостът допълва, че небалансираното развитие на индустриалното производство на храни и небалансираното му разпределение е една от причините за поскъпването на цените на храната.

Целия разговор можете да чуете във видеото 

Всички гости на предаването "В развитие" можете да чуете тук