В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Още не сме видели истинското измерение на Brexit

Доц. д-р Иван Стойнев, преподавател по европейско право в СУ и основател на адвокатско дружество „Стойнев и партньори“, В развитие, 26.01.2021

15:07 | 26 януари 2021
Обновен: 15:15 | 26 януари 2021
Автор: Станислава Цветкова

Brexit е една емблема за столетието и идеите за интеграция в рамките на Европа. Трудно можем да говорим за краткосрочни проблеми от него обаче, защото тепърва ще се сблъскване с тях. Това заяви доц. д-р Иван Стойнев, преподавател по европейско право в СУ и основател на адвокатско дружество „Стойнев и партньори“, в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

„Тепърва ни предстои да видим истинското измерение на Brexit. Самото споразумение, чийто текст видяхме, но който не е одобрен все още от Европейския парламент, като се очаква това да се случи до 27 февруари, не урежда всички аспекти. Той само създава правната основа за доуреждането в последствие чрез механизъм, който ще управлява това споразумение между Обединеното кралство и Европейския съюз. В рамките на този механизъм ще трябва да се уреждат практическите въпроси“, коментира доц. д-р Стойнев.

„Споразумението урежда базовите принципи, върху които ще стъпят бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство, но е далеч от възможността да определени по един траен и устойчив начин тези отношения.“

Гостът поясни, че в момента споразумението се прилага временно до приключване на процедурата, която е заложена като срок. Ако обаче това не се случи в срокът, който е предвиден, Великобритания ще бъде трета страна спрямо ЕС и ще се прилагат общите правила за регулиране на световната търговия.

„ЕС и Обединеното кралство ще образуват една зона за свободна търговия. В търговските отношения със стоки между тези две страни не би следвало да се налагат мита или други количествени ограничения. Но се възстановява митническия контрол“, заяви доц. д-р Стойнов.

Той поясни, че отделно от това, всяка държава може да налага самостоятелни изисквания, свързани с техническите параметри и с безопасността на продуктите или стоките.

„За да може например една селскостопанска продукция да се търгува на пазара на ЕС, тя трябва да спазва определени фитосанитарни мерки. До този момент принципът почиваше на разбирането, че щом например във Великобритания тя е допусната, следователно е годна да бъде търгувана навсякъде в ЕС“, заяви още гостът.

Целия разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването В развитие може да видите тук.