В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Димитър Бечев: България е в много по-силна позиция при газовите преговори с Москва

Димитър Бечев, директор на Института за европейски политики, "В Развитие", 31 октомври 2019 г.

12:40 | 31 октомври 2019
Димитър Бечев, изследовател в неправителствената организация Вашингтонски атлантически съвет - САЩ
Димитър Бечев, изследовател в неправителствената организация Вашингтонски атлантически съвет - САЩ

Дългосрочно пред България има различни възможности за доставка на природен газ. Предизвикателството е как страната да си осигури ресурси от различни направления и по този начин да получи някакво търговско преимущество и да помогне за спадане на цените на вътрешния пазар, защото тези въпроси са в интерес на потребителите, каза Димитър Бечев, директор на Института за европейски политики, в предаването "В Развитие" с водещ Делян Петришки.

Според него влиянието на Русия на Балканите е традиционно и има различни аспекти – енергийният лост е много важен, тъй като Русия е един от основните доставчици. В последните години след кризата в Украйна, Москва използва друг инструментариум – влияние през медиите и през социалните мрежи, като целта обикновено е да се злепостави Запада.

"Идеята е да се изопачат ефектите на политиката на САЩ и на ЕС, и да се каже на местните общества, че вредата от Европа и Америка е много повече, и така Русия да получи някакви дивиденти", заяви Бечев.

"България инвестира средства в един проект, който е от директна полза за руската енергийна дипломация, така че ако липсва прагматизъм, той е в полза на Русия и в ущърб на България".

Балкански поток има и политически и икономически аспекти, казва той. Политически идеята е България да не изгуби ролята на транзитьор, която има още от 80-те години на миналия век, икономически идеята е да се реализират някакви ползи. "Обществото обаче не е получило реален разчет на приходите и ползите от този проект. Ние се отказваме от компенсации по сегашния договор за транзит на газ до 2030 г., а нямаме гаранции за обемите газ по Балкански поток", заяви Бечев.

"Интересен е въпросът, какво става със сръбския участък на Балкански поток, където е възможно да има възражения от Европейската комисия (ЕК) и това да застраши транзита. Има много въпроси без отговор и институциите дължат обяснение на гражданите".

Турция от своя страна се стреми да се превърне от консуматор на синьо гориво, тя е втори по значимост пазар след Германия, в транзитна страна. Предвид географското си положение, тя също се бори да стане разпределителен център, каквито са и българските амбиции, каза той.

"От руска гледна точка, Турция е алтернатива на украинското трасе и Турски поток дава възможност на Москва да играе много по-твърдо в преговорите с Киев".

Според Димитър Бечев не е изключено повторение на газовата криза от 2009-та, ако няма сделка между Русия и Украйна. Всичко обаче зависи от ЕК, и това какви количества ще договорят.

"България като член на ЕС е в много по-силна позиция, отколкото ако трябваше сама да се договаря с Москва или беше оставена между чука и наковалнята на украинско-руските взаимотношения", каза той.