Вече изминаха 10 години от последната рецесия. Това, което беше много ясно – резкият спад на икономиката през 2009 г. и много бавното възстановяване на икономическата активност и заетостта след това. Това коментира Калин Христов, подуправител на БНБ, в рамките на форума Клуб Investor “Банки и финанси”, част от който беше излъчена в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

Наистина имахме известно икономическо възстановяване през 2016 – 2017 г. в еврозоната, което повдигна темата за увеличаването на лихвените проценти през 2018 г., коментира Христов. Тогава обаче растежът отново спря, а вече започнаха и разговори за въвеждането на нови количествени стимули, добави той.

„В някаква степен възстановяването след 2016 г. е функция от политиките Европейската централна банка и масираните стимули, които се пренесоха и в нашата икономика“.

Имаме обаче среда с много ниски частни инвестиции спрямо историческите равнища, отбеляза Христов. Въпросът е дали паричната политика на ЕЦБ спаси европейската икономика в периода 2016-2019 г., а отговорът е „не“, добави той.

„Паричната политика на централната банка не спаси еврозоната. ЕЦБ направи това, което данните казваха, че трябва да направи“.

Счита се, че всяка икономика има равновесно равнище на лихвения процент, независимо дали има централна банка и какви са нейните политики, каза Христов, като поясни, че то е функция на спестяванията и инвестициите в нея.

„Централните банки не могат да променят това ниво. Чрез създаването на пари те временно могат да го отклонят и евентуално да привлекат инвестиции... Създаването на пари обаче не се проявява като потребителска инфлация. Именно то води до рационално увеличаване на цените на активите, т.е. създава рационални балони“.