Българският бизнес мисли за корпоративна устойчивост и отговорност, за което свидетелстват добрите практики днес. Това каза д-р Марина Стефанова - експерт по CSR и устойчиво развитие, в предаването „В развитие“ с водеща Вероника Денизова. Д-р Стефанова е и автор на учебника „Корпоративна устойчивост и отговорност“, който ще бъде представен в София на 13 юни.

Концепцията за устойчиво развитие на бизнеса се заражда още през 18 век в момента, в който се правят първи стъпки в индустриализацията. Но основни теми, засягащи правата на работниците, започват през 20-те години на миналия век. Цялостна концепция за устойчиво развитие можем да видим едва през 80-те години на миналия век. Оттогава обаче развитието е много бързо, каза експертът.

„Щастлива съм, че в учебника успях да покажа няколко добри практики за корпоративна устойчивост и отговорност на български компании. Те са доста утвърдени. Когато някоя компания не прави стажанстки програми или не прави гостувания на отворените врати за служители, за ученици, това се приема като нещо „Ама ти дори и това ли не правиш?“. Не говорим за висша форма на партньорство с университети или за дуална форма на обучение. Говорим за обичайна роля на компанията да навлезе по-навътре в образованието и да подаде ръка и да не се търсят младите хора като буфер, защото в момента, когато един млад човек изпадне в безтегловност, след завършване на образованието си, той търси работа в чужбина“.

Сред добрите примери в бизнеса са компании като „Фесто България“, „Овергаз“, „Асарел Медет“, които прилагат дуалното обучение.

„По-развитите компании имат вътрешноквалификационни курсове, академии, менторски програми, така че служителят да се чувства мотивиран дълго време и да продължи да работи за тях“.

Все повече е заинтересован българският бизнес от опазване на природния ресурс, особено компаниите които си дават сметка, че това е част от техния капитал, добави Стефанова.

„Експертите от компаниите са също толкова подготвени, колкото от зеления сектор, от БАН. Тоест иновациите, които може да се развият, се развиват в партньорство“.

Как малките и средните предприятия подхождат към корпоративната социална отговорност?

„Този дух на иновативността и креативността е жив/.../ Онова, което ние си мислехме от началото и аз го заложих като изследване, беше кое ги спира и кое ги стимулира. Винаги се мисли, че, ако държавните институции дадат субсидии или привилегии, това най-вероятно ще бъде повод да се внедри такава система. Радвам се, че в българска среда с 310 български малки предприятия успяхме да докажем чисто количествено, че това не е най-значимият фактор“.

Най-значимият фактор за едно малко или средно предприятие, за да се развива в тази посока, е първо - нуждата, желанието и ангажиментът на служителите и второ - признанието на клиентите, каза още експертът.