Отговорът на Китай с мита на стоки от САЩ беше много премерен. Действа се внимателно, не се цели спускането по плоскостта на търговската война. Това коментира Мариана Трифонова от Института за икономическа политика в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

„По-скоро имаме един дежурен отговор, който да накара все пак двете страни да седнат на масата на преговори и всъщност да видят какви са точно проблемите помежду им“.

Според нея проблемите далеч не са просто в стоманата или в алуминия.

„Там има един доста по-сложни процеси, които ще трябва да бъдат разгледани между двете икономики. Така че те оставиха вратата отворена, за да има възможност за диалог“.

Кои са процесите, които в дългосрочен план да се решат между двете икономики?

По думите ѝ на първо място са правата за интелектуална собственост.

„След 2015, когато Китай започна да изпълнява своя план „Произведено в Китай 2025“, който акцентира върху високотехнологични индустрии и въобще преход от износ с ниска към износ с висока добавена стойност и по-голяма зависимост на икономиката от местното потребление, отколкото от износа, за самите китайски компании стана много важно интелектуалната собственост да се зачита повече“.

Не само заради натиска от външните партньори, но и заради собствените си нужди искат да разрешат този проблем, посочи Трифонова.

„Другият въпрос, който подлежи на разговори, е това, че огромна част от американските облигации и дългови ресурси всъщност са в китайски ръце“.

Какви са възможните изходи от създалата се ситуация?