Дългът ни е по-евтин от румънския, но по-скъп от гръцкия - обяснението е, че България от 2021 г. започна постоянни бюджетни дефицити, докато Гърция обратното – излишъци. До 2021 г. дългът на България спрямо БВП беше 21-22%, докато в края на тази година той ще надвиши 30%, а в края на 2028 – 35% - т.е. минахме от страна с нисък дълг към страна с умерен. Мисля, че избирателите биха разбрали едни фискални реформи, ако знаят защо се правят. Около 70% от нашия растеж се дължи на потребление - това трябва да се промени. В бюджет 2027 трябва да гледаме едно единствено нещо – тавана на дълга, който ще бъде поет. Ако той продължава да е 10 млрд. евро, значи няма бюджетна консолидация. Това коментира икономистът и преподавател в УНСС доц. д-р Щерьо Ножаров в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
При инфлацията у нас виждаме един парадокс – на годишна база тя расте (от 5,1% на 5,6%), но на месечна има дефлация от 0,3%. Това се обяснява със сезонна цикличност и променлив интензитет на геополитически риск.
„Туристическият сезон свърши, така че един от двигателите на инфлацията се забавя.“
Средногодишната инфлация вероятно ще бъде в диапазона 4,7%-5%, което не е ниска инфлация, но не е и прекалена.
Индексирането на минималната работна заплата (МРЗ) с 12,6% за 2026 г. повдигна всички останали заплати през тази година.
Имаме почти милион човека, които нито учат, нито работят, нито си търсят работа – там има голям потенциал за икономиката, смята Ножаров.
През следващата година очаквам 6,5%-8% ръст на МРЗ, продиктуван от новата формула за изчислението ѝ, което ще обуслови и ръста на средната.
НСИ отчита 43 поредни месеца със спад на индустриалното производство, както и спад на износа с 4%, което е сериозно.
МФ наскоро пак емитира ДЦК. Самото предлагане беше изпълнено както трябва, но проблемът е, че изтеглихме по-скъп дълг спрямо емисията през лятото.
Това се обяснява с увеличения геополитически риск. От друга страна ЕЦБ, както и Фед, затегнаха лихвената си политика.
Дългът ни е по-евтин от румънския, но по-скъп от гръцкия (с 0,3 пункта). Обяснението е, че България от 2021 г. започна постоянни бюджетни дефицити, докато Гърция обратното – излишъци, посочва той.
До 2021 г. дългът на България спрямо БВП беше 21-22%, докато в края на тази година той ще надвиши 30%, а в края на 2028 – 35%.
„Т.е. минахме от страна с нисък дълг към страна с умерен.“
Процедурата по прекомерен дефицит, в която България влезе заради бюджета за тази година, също оказва влияние.
Всичко зависи от овладяването на бюджетния дефицит в следващите години. Все още няма нищо шокиращо, но зависи накъде ще поемем.
„Тук има сблъсък между социални желания и фискална ефективност, но когато го няма второто, се срутва и социалният стълб.“
Мисля, че избирателите биха разбрали едни фискални реформи, ако знаят защо се правят, смята икономистът.
Очаквам ръст на икономиката тази година между 2,6% и 2,8%, което никак не е лошо, след като в еврозоната той гравитира около 1%.
„По-важното обаче е структурата на растежа. Около 70% от нашия растеж се дължи на потребление. Това трябва да се промени.“
Растежът в следващите години вероятно ще спадне заради понижения ръст на доходите.
Мерките на правителството за намаляване на разходите ще ги свият само със 700 млн. евро, което показва известна предпазливост (за каквато нямаме време), тъй като според мен е възможно свиване с 1,5 млрд. евро. Може да се подходи по-смело, например към хората в държавния сектор над пенсионна възраст.
Данък свръхпечалба има европейска дефиниция, но само за целите на енергетиката. Има и методология, но тя не е приложима сега. Ние сега се опитваме да наложим такъв регламент на общо 6 сектора, отбелязва той.
ЕЦБ възразява срещу данък свръхпечалба върху банките, тъй като от печалбата си те формират буфери, които при рецесия поемат загубите им (по лоши заеми най-вече). Ако ги няма тези буфери, банките ще вдигнат лихвите и таксите.
По отношение на хранителните вериги ЕК заведе дело срещу Унгария – единствената държава, която си позволи да въведе данък свръхпечалба в сектора.
„В другите 3 сектора пък никой никога не се е опитвал да въведе такъв данък – ние ще сме първите.“
Той нарушава разпоредбите на договора за функциониране на ЕС – чуждите инвеститори са инвестирали при едни условия, чиято промяна според ЕК деформира ефективността на свободния пазар.
В бюджет 2027 трябва да гледаме едно единствено нещо – тавана на дълга, който ще бъде поет. Ако той продължава да е 10 млрд. евро, значи няма бюджетна консолидация, завършва Щерьо Ножаров.
Целия разговор вижте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.
