Българите запазват устойчиво усещане за пълноценен живот въпреки поредицата от кризи, показва новото издание на „Индекс на пълноценния живот“. За пета поредна година показателят се изменя с по-малко от 1%. Хората се адаптират, като пренареждат приоритетите си и свиват очакванията си в несигурни времена. Личното здраве и финансовата стабилност излизат на преден план, но семейството и приятелите остават важна опора. Тази промяна изисква и бизнесът да общува по-искрено и по-човешки с потребителите, посочи социологът д-р Росен Кутелов в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

„За пета поредна година „Индексът на пълноценния живот“ се променя с по-малко от 1%. Резултатът е изненадващ на фона на войните, икономическата несигурност и предстоящото приемане на еврото. Индексът ни изненада със своята устойчивост. Българите запазват относително стабилна оценка за живота си, въпреки че обстоятелствата около тях се менят“.

Обяснението според Кутелов е в способността на хората да се приспособяват. В различните периоди те пренареждат приоритетите си, а при криза намаляват очакванията си. Българинът се адаптира. Той определи този подход като прагматичен и рационален, но подчерта, че стабилната стойност на индекса не означава липса на напрежение. Промените в нагласите протичат под повърхността и изискват по-внимателно вглеждане.

Още по темата

Основана от българин компания пази входовете на фирми от Fortune 100 в САЩ

„Ако няма снимка, не си бил в Космоса“: Българин прави камери за мисии до Луната

Финансова сигурност и лично здраве, без отказ от близките

„Финансовата стабилност се е придвижила от осмо до трето място сред важните условия за добър живот. Българите я желаят все по-силно, но невинаги успяват да я постигнат. Личното здраве също излиза на преден план - дори пред здравето на близките. Това не е отказ от грижа за семейството, а разбиране, че човек трябва да е здрав, отпочинал и финансово стабилен, за да бъде полезен на другите“.

Затова и по-силният фокус върху собствените потребности не означава непременно, че българинът се откъсва от хората около себе си. Отношенията със семейството и приятелите остават негова опора. Важни са и качествата на по-широката социална среда: хората искат да срещат човечност и искреност в общуването си, включително като потребители. Кутелов смята, че посланията, които обещават едно, а крият условията в ситния шрифт, ще имат все по-слабо въздействие.

„Това е сигнал и за бизнеса. Компаниите трябва да разбират по-добре променящите се нужди на хората и да общуват открито с тях. През следващите шест до девет месеца може да се види допълнително пренареждане на нагласите. Малките фирми имат предимство, когато е нужна бърза промяна, докато при големите корпорации решенията често отнемат месеци.“

Устойчивостта изисква готовност за нови промени

Кутелов постави наблюдаваните в България процеси и в по-широк контекст. Според него те следват тенденции, видими и в развития свят, затова няма основание българите да подценяват способността си да се справят с промяната. Сред новите предизвикателства той открои избора на информация в претоварената информационна среда и нуждата хората да се научат да работят в симбиоза с изкуствения интелект.

Още по темата

Всички сме инвеститори в изкуствен интелект, а това носи риск

OpenAI носи около 70% от приходите на Microsoft от изкуствен интелект

„Преживените кризи показват, че българите са жилави.Но устойчивостта не бива да води до самодоволство: дори когато ситуацията изглежда спокойна, хората и компаниите трябва да са готови да се приспособят отново“.