В реалност на постоянни международни размествания Европа се намира на място, в което трябва да обмисли своето бъдеще. Важно е ЕС да реши дали ще продължи да се разширява или ще разчита на нови модели на сътрудничество с важни държави. Затова попитахме водещи експерти: Трябва ли ЕС да продължи да се разширява или да разчита на асоциирани членове?
Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество:
Предполагам, че въпросът е провокиран от това, че председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен покани Канада да стане първият асоцииран член на ЕС.
„Такъв статут обаче няма в учредителните договори на ЕС.“
Така че, става въпрос за някакъв нов вид партньорство с държава, която е извън Европа и няма как да е член на ЕС.
Това са две различни писти за разширяване на геополитическото пространство на ЕС.
Едната е поканата към страни като Канада, Норвегия, Австралия да развиват по-близки отношения с ЕС, да бъдат в обща търговска зона.
И втората писта е класическото разширяване, което е насочено към непосредствените съседи на ЕС. То няма да спре.
Сътрудничеството с Канада би било много полезно за ЕС в икономически план, тъй като тя има нефт, природен газ, редкоземни минерали.
„ЕС, Канада и други партньори ще продължават да поддържат либералния интернационализъм, чийто стълб доскоро бяха САЩ, но при Тръмп се отказаха от тези принципи на международна политика.“
Румена Филипова, председател на Института за глобални анализи:
„Това зависи основно от целите и вътрешното състояние на ЕС. От неговите възможности и геополитическата ситуация.“
След 2007 г. Брюксел загуби желанието, инерцията и способността да интегрира други държави от Европа (изключението бе Хърватия) – например Западните Балкани.
ЕС започна да разчита много повече на споразумения за асоцииране, най-явно с държавите от бившия СССР – преди всичко Украйна.
Асоциирането означава известна дистанция и непълно приемане, което също може да има негативни последици.
„Всички амбивалентни асоциации или институционални образувания могат да бъдат нож с две остриета.“
Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията:
„Канада е друг случай. Тя опитва да намери контрабаланс спрямо САЩ на Тръмп. Логиката на асоцииране там е друга, прилича на тази при Норвегия и Турция.“
Относно разширяването има консенсус за нови членки, които са на подобно ниво на източноевропейските страни. Следващият член на ЕС вероятно ще бъде Черна гора.
Цели се максимално обхващане на страните на континента и един пазар с обща политика, който е защита дори за Германия и Франция, които не могат да се конкурират с Китай и САЩ.
Ивайло Иванов, Съюз на офицерите от резерва "Атлантик":
„Разширяването и асоциирането не трябва да бъдат противопоставяни, защото очевидно нямаме представа още за първото.“
Асоциирането вероятно ще е нова форма на сътрудничество на ЕС с държави, които: а) не искат да са членки, но желаят да поддържат изключително близки отношения, или б) няма как да са членки (като Канада), но търсят тясно сътрудничество.
Това е отговорът на ЕС на речта на канадския премиер Марк Карни в Давос, когато каза, че средните държави с демокрация трябва да се обединят за поддържане на световния правов ред. Тук освен Канада влизат Япония, Южна Корея, Австралия. Сътрудничеството би включвало свободна търговия и споделяне на технологии.
Както ЕС, така и Канада има проблем с най-близкия си съюзник от Студената война, САЩ, който вече не е достатъчно надежден. Освен това икономически те се допълват. Отбраната също е важно поле за сътрудничество.
От друга страна ЕС трябва да продължи да се разширява с държавите, които вече са започнали преговорния процес или имат желание и отговарят на критериите.
Цялата анкета може да гледате във видеото.
