България има кадри, но трудно превръща науката във високотехнологичен бизнес
Георги Добрев, анализатор във Фондация "Приложни изследвания и комуникации" (ARC Fund), „В развитие“, 17.09.2026 г.
Автор: Петър Нейков
София се утвърждава като притегателна сила за иновации, инвестиции и развитие на компании, но има голяма разлика спрямо останалите ни региони. Основният негативен фактор за нашите региони е производителността на труда в индустрията, което доказва, че създаваме значително по-ниска добавена стойност поради липсата на достатъчно високотехнологични компании. Един от най-важните фактори за увеличаване на производителността ни е подобряването на инфраструктурата, а друг такъв е развитието на човешкия капитал чрез обучение през целия живот. Това коментира анализаторът във Фондация "Приложни изследвания и комуникации" (ARC Fund) Георги Добрев в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
София е на 69-то място (Варна е на 94-то) в Трансатлантическия индекс на иновационната конкурентоспособност на регионите 3.0, който класира 213 региона на база три групи индикатори: икономика на знанието, иновационен капацитет и глобализация.
Водещите места в индекса се заемат от Щатите, тъй като там са най-напредничавите технологии, но има и европейски региони в Топ 10.
Класирането на София показва, че тя се утвърждава като притегателна сила за иновации, инвестиции и развитие на компании, но има голяма разлика спрямо останалите ни региони, което дърпа назад представянето ни на национално ниво, констатира Добрев.
„Индексът ни показва още, че София има 28 патенти на 1 млн. души, докато водещите региони в света имат стотици.“
Основният негативен фактор за нашите региони е производителността на труда в индустрията, което доказва, че създаваме значително по-ниска добавена стойност поради липсата на достатъчно високотехнологични компании, изтъква той.
Друг важен фактор са разходите за научна и развойна дейност, чиято функция е икономическото развитите. При повечето ни региони те са около 2% от БВП, докато във водещите икономики са 8-9%. Това оказва ефект върху иновационния ни потенциал.
Един от най-важните фактори за увеличаване на производителността ни е подобряването на инфраструктурата. Друг такъв е развитието на човешкия капитал чрез обучение през целия живот, посочва анализаторът.
„Относно AI, трябва да минем от концепцията за развитието му към мащабна национална стратегия за внедряването му.“
Нашите компании трябва да използват технологии, които им позволяват да се развиват, например роботиката в прецизното земеделие.
Университетите трябва да участват по-активно в разработването на технологии. Технологичният трансфер също е много важен, посочва Георги Добрев.
Много важен фактор е рисковият капитал, като в Европа, и в частност България, са нужни повече такива ресурси.
„Имаме квалифицирани кадри, въпросът е как те участват в науката и как излизат на пазара.“
В Европа има достатъчно налични умове и научен потенциал да развиваме дълбоки технологии, които да се превръщат в продукти на едни високотехнологични компании, смята той.
„Въпросът е доколко сегашният европейски модел за скалиране на иновации работи.“
Американската инициатива Pax Silica цели създаването на сигурни и устойчиви линии на доставки в изкуствения интелект. Ако България стане част от нея, тя ще има директна връзка с лидера в областта на AI.
Италия вече води преговори за изграждане на центрове за данни и производство на батерии с партньори от САЩ, т.е. един бърз канал за привличане на инвестиции и развитие на тази технология.
Целия разговор вижте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.