Резултатите от PISA не са оценка на учениците и дори учителите, а на системата

Трябва да виждаме учениците като хора, а не като човешки материал, който трябва да възпитаме. За жалост големият брой учители у нас са хора, на които им е по-лесно да научат номерата на учениците в клас, а не техните съдби. Разговорът за това какво трябва да представлява едно качествено образование е изключително важен, защото всеки го разбира по различен начин. Българските ученици не могат да разберат тезата на среден по дължина текст. В момента оценяването е концентрирано върху възпроизвеждането, което не означава, че е налице разбиране. Българските ученици са на едни от първите места по това, че не проверяват информацията онлайн и като резултат лесно се радикализират. Това коментираха Мария Брестничка, програмен директор на Национална мрежа за децата (НМД), и Евгений Лазаров, зам.-директор на 5-то вечерно училище, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Мария Брестничка:

В последните години наблюдаваме влошаване на резултатите ни в международния тест PISA. Българските ученици не могат да разберат тезата на среден по дължина текст.

PISA обаче ни каза и че 1/4 от българските ученици са били обект на тормоз или насилие през последната година. Според НМД тези два показателя не могат да бъдат разглеждани поотделно.

„Децата не могат да учат добре, когато не се чувстват добре.“

Това означа преди всичко да виждаме учениците като хора, а не като човешки материал, който трябва да възпитаме.

Евгений Лазаров:

За жалост големият брой учители у нас са хора, на които им е по-лесно да научат номерата на учениците в клас, а не техните съдби.

Мария Брестничка:

Всъщност учителят е възрастният, който детето вижда. Научните изследвания показват, че той може да помогне на деца в тежка ситуация.

Не може обаче да хвърлим на учителите всички роли – психолози, социални работници, ментори, наставници. Няма как.

„Резултатите от PISA не са оценка на учениците или дори учителите, а на системата.“

Не случайно стискаме палци какъв учител ще се падне на детето ни. Трябва да имаме смислени обучения на учителите, в които се чуват техните нужди.

Нужно е образователната система да не е единствената, на която разчитаме. Училището трябва да е ясно свързано със социалната система.

Евгений Лазаров:

„В малки населени места с уязвими групи учителите не са подкрепени."

Всички трябва да се нагърбим, за да работим за бъдещето на децата.

Мария Брестничка:

Разговорът за това какво трябва да представлява едно качествено образование е изключително важен, защото всеки го разбира по различен начин.

По този начин са постъпили страните, които са подобрили резултатите си по PISA, като са се допитвали и до учениците, създавайки дългосрочни планове.

Трябва да се отчитат съвременният начин, по който децата възприемат информация, както и компетенциите, които те трябва да усвоят.

„В момента оценяването е концентрирано върху възпроизвеждането, което не означава, че е налице разбиране.“

Евгений Лазаров:

Оценяването трябва да се промени глобално. Трябва министерството да чуе гласа на хората на терен, и то не формално.

„Скалата от 2 до 6 трябва да се промени, за да вижда ученика и малките стъпки, които прави.“

Изкуственият интелект не е лошо нещо, но само като инструмент, а да не мисли вместо нас. Трябва да научим децата да работят с него. Пълната забрана не носи ползи.

Мария Брестничка:

AI е част от живота на всички. Задачата на МОН е да открие как съвременните технологии стават инструмент.

„Българските ученици са на едни от първите места по това, че не проверяват информацията онлайн.“

Те лесно се радикализират, което води и до насилие, както показа случая в Пловдив.

Нашата образователна система също така не учи децата как да се пазят онлайн, а няма и система за сигнализиране, след като установят опасност.

Евгений Лазаров:

Трябва да си партнираме и със бизнеса (като учители, директори, родители), за да предадем на учениците знанията, които ще им бъдат необходим след завършване.

„Не виждам в момента реално дуално обучение – много повече залагаме на теорията.“

Не мога да виня учителите, защото програмите са пълни с неща, които трябва да се случат.

Дългосрочни резултати ще има, когато начертаем картата за 10 години напред (като своевременно я адаптираме) и тогава в следващите 4-5 е реалистична положителната програма.

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.