Масираните атаки през последната година на кораби в руските и украинските черноморски пристанища са много тревожни и създават постоянен риск. Румъния започна активно да прилага постоянен мониторинг покрай сондите, които проучват нефтените находища в румънския сектор на Черно море, за да се засичат максимално рано заплахите с дронове с невзривен заряд и да се вземат мерки за безопасност. Това коментира Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Нужно е да се потърси и договореност с двете воюващи страни за осигуряване на безопасни коридори за българските и румънските кораби, тъй като се очертава риск те да бъдат засегнати, добави Безлов.

„С глобалната експлозия на атаките благодарение на големия ръст в производството на далекобойни дронове от Русия и Украйна ситуацията в Черно море стана много рискова не само за корабите, но и за крайбрежните населени места и за туристите.“

Руските хибридни атаки се улесняват от ниското доверие в институциите

Според доклад на САЩ и още четири-пет големи изследвания България и Румъния са много уазвими страни от руско въздействие, отбеляза Безлов. В България посланията са проруски, докато в Румъния е типично индиректното влияние, свързано с украинското малцинство и антиевропейските нагласи в страната, добави той. Причината е, че в Румъния има дълга традиция на страх от Русия, включително поради завзети румънски територии в Молдова, Приднестровието, Бесарабия.

„Руските хибридни атаки се възползват основно от недоверието към Запада и ЕС и от много ниското доверие в двете страни към собствените им институции. В Румъния активно се използват конспиративни теории, които са много ефективни там.“

България и Румъния са различни, но и в двете страни Русия изразходва най-много усилия, за да влияе на общественото мнение, посочи Безлов.

Как може да се противодейства?

Основното средство за противодействие на дезинформацията и фалшивите новини е следенето на каналите в социалните мрежи. Съществуват канали в TikTok и Телеграм, които очевидно се ползват от руските информационни служби, а представата за това какво се случва в тях е ограничена, коментира събеседникът.

„Един от големите проблеми на дезинформацията е, че трудно може да се използват рационални инструменти срещу нея, за да се опровергават твърдения, свързани с различни категории на заплаха и страх. Контрапропагандата не е приета от европейските институции и затова те се затрудняват с ефективните контрамерки.“

ЕС се опитва да установи каналите, през които Русия прави опит да влияе, за да може да ги ограничи. Те често са свързани с публични фигури, на които се заплаща, отбеляза събеседникът. Големите американски социални мрежи, както и китайската TikTok, се съобразяват с риска да не попаднат под санкции и разследвания заради опити за руско влияние, добави той.

В България, въпреки че имаше доказани случаи на канали за руско влияние, собствениците на тези социални медии не бяха склонни към сътрудничество, посочи Безлов.

Политическата нестабилност в България не беше фактор за руската дезинформация

Според събеседника политическата нестабилност в България преди идването на власт на сегашното редовно правителство не е била съществен фактор за руската дезинформация. По-голямо значение имат куртурната близост между двете страни и значимият процент от българското население, което изпитва симпатии към Русия по исторически причини.

В България съществува амбивалентност между желанието да сме в Европа и в същото време да не се отдалечаваме от традицията си на близост с Русия, изтъкна Безлов.

Според него предстоящите президентски избори у нас не са толкова интересни за Русия и не се очаква масирана дезинформационна кампания.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

България се бори кампанийно с дезинформацията, липсват превантивни мерки

Няма директна външна намеса за изборите, но сме добри в местната дезинформация

Дезинформацията печели: AI агентите заменят старите „тролфабрики“

Парадокс: българите избягват новини, но са сред най-уязвимите на дезинформация

Българското общество е уязвимо от дезинформация поради липса на добри регулатори