Българският музикален пазар е нараснал с над 13% през 2025 г., като основен двигател на ръста е увеличението на приходите от стрийминг. В същото време физическите формати отново набират популярност, като след възхода на винилите се наблюдава и интерес към CD-тата. Изкуственият интелект поставя нови въпроси пред авторските права и начина, по който музикалните произведения се използват за обучение на модели. Това коментира Борал Шен, изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Издателските подразделения на Sony Music и Warner Music заведоха дело срещу Anthropic във федералния съд в Калифорния за предполагаемо неправомерно използване на защитени с авторски права композиции за обучение на моделите с изкуствен интелект Claude.

Това е част от по-широка вълна от съдебни спорове около използването на защитено съдържание за обучение на AI модели. По думите на Шен основният въпрос е не само дали съдържанието може да бъде използвано, но и как е било придобито. 

AI като инструмент за музикалната индустрия

Според Шен в краткосрочен план изкуственият интелект представлява заплаха за индустрията, но очакването е постепенно да се превърне в инструмент, който подпомага творческия процес. Като пример той посочи платформата Suno, която наскоро е обявила модел, обучен с лицензирано съдържание. 

„На всички в индустрията, които се занимават с изкуство, им се иска в края на деня AI технологията да бъде един инструмент, който хората да използват, за да надграждат своя талант и това, което могат да постигнат, или да го правят по-бързо или по-добре, или да черпят вдъхновение“, коментира той.

Източна Европа е сред най-бързо растящите пазари

Приходите на звукозаписните компании в ЕС са се увеличили с около 5% през 2025 г., докато в редица страни от Източна и Югоизточна Европа ръстът е двуцифрен. България отчита над 13% увеличение, а Румъния е лидер в ЕС с над 16%. Шен посочи, че регионът все още има значителен потенциал за навлизане на платените стрийминг услуги. 

„Средното ниво за 2025 г. за ЕС е 27%. Тоест 27% от населението на ЕС, което ползва интернет, си плаща за стрийминг услуги. В България този процент е 7%“, каза той.

Ренесансът на физическите формати

Стриймингът продължава да генерира близо 70% от приходите от записана музика в ЕС, но паралелно с това физическите носители отново привличат аудитория. След възхода на винила се наблюдава ръст и при CD-тата, особено сред по-младите слушатели. Според Шен физическите формати не са заплаха за стрийминга, а показват по-силна ангажираност на феновете към артистите.

„Със сигурност не можем вече да говорим за смърт на физическите формати, напротив, но не трябва пък и да се хайпваме прекалено, че физическите формати ще изместят дигиталните. Стриймингът все още не е достигнал пика си“, подчерта Шен.

По думите му желанието на феновете да притежават музиката на любимите си артисти показва по-дълбока връзка с нея.

„Факт е, че това е силна тенденция, която всяка година става все по-силна. Все повече фенове искат да притежават музиката, което за мен е супер знак, защото това показва по-голяма ангажираност от страна на аудиторията към музиката, по-голяма любов и по-голяма привързаност“, каза гостът.

Как се променя музикалният бизнес с навлизането на AI? Защо България отчита над 13% ръст на музикалния пазар и какво движи развитието на Източна Европа? Какво стои зад завръщането на CD-тата и винила?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Битката за AI музиката: артисти отказват песните им да обучават алгоритми

Виниловите плочи бяха началото: Младите дават нов живот и на касетите

Iron Maiden продаде 50% от музикалните си права на Pophouse