Имаме училища с години поред ниски оценки на НВО без последствия за директорите

PISA ни казва три неща – че българската образователна система не подготвя мислещи ученици, че системата продължава да изоставя децата в бедност, и че не използваме средствата за образование ефективно. Българските учители предпочита лекционния формат, а оценъчната система изисква от учениците да запаметяват и възпроизвеждат. Това е изключително демотивиращо – учениците губят усещането за смисъл. В нашите програми ние се стремим да помогнем на учителите да сменят активната си роля в класната стая, за да дадат повече възможност на учениците да се изявяват. Това коментира изпълнителният директор на "Заедно в час" Траян Траянов в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

При ученическите тестове PISA понижението в резултатите за България през последния 10-годишен период е много по-високо от средното за ОИСР.

PISA ни казва три неща – че българската образователна система не подготвя мислещи ученици, че системата продължава да изоставя децата в бедност, и че не използваме средствата за образование ефективно, тъй като държави с по-малка инвестиция на ученик постигат по-добри резултати, което е много притеснително, констатира Траянов.

„Във всички държави в проучването има някаква корелация между социално-икономическия статус на ученика, но у нас тя е много по-ясно изразена.“

Т.е. нашата система не успява да се справи с фактори като образование на родителите, майчин език и колко отдалечено е населеното място, макар че има някои адекватни политики.

Моделът „парите следват ученика“ всъщност доведе до това училищата, които работя с повече деца от уязвими групи, да са по-добре обезпечени откъм ресурси, както и до по-добър обхват.

Нашата система не е добра в това да отключва мотивацията за учене у учениците. Тя има добри резултати в училищата, в които те влизат мотивирани по причини, независещи от училището, посочва той.

„Българските учители предпочита лекционния формат, а оценъчната система изисква от учениците да запаметяват и възпроизвеждат. Това е изключително демотивиращо – учениците губят усещането за смисъл.“

Всички държави с високи резултати на PISA правят пакетни реформи, а не на парче, като има три ключови неща – учебните програми (какво искаме учениците да знаят), оценяването (у нас тества способността за възпроизвеждане) и преподаването (дали най-способните стават учители и как ги подготвяме).

„Стимулите в системата у нас са счупени на всички нива. Имаме училища с години поред ниски нива на НВО без последствия за директорите.“

PISA поставя учениците в реални житейски ситуации, което предполага фокус върху умения за мислене и импровизация.

Как ще се отрази изкуственият интелект на образователната система зависи от всички в нея. Когато учениците ползват AI, за да заместят усилието и мисленето, това има негативен ефект върху резултатите.

При учителите също има делегиране на мисленето при подготовката на уроците, което е негативно, отбелязва експертът.

Данните показват, че има разлика между използването на устройствата за учебни и развлекателни цели. Има някаква оптимална златна среда при използването за учебни цели, но при използването за удоволствие има само негативен ефект.

„Българските ученици всяко междучасие са на телефоните си. Забраната им в училище е напълно възможна според съществуващата нормативна уредба, има такива училища.“

В нашите програми ние се стремим да помогнем на учителите да сменят активната си роля в класната стая, да дадат повече възможност на учениците да се изявяват, споделя изпълнителният директор на "Заедно в час".

„Когато учителят е готов сам да учи, да пробва, да излезе от зоната си на комфорт, това води до по-добри резултати.“

Мит е, че само бедните деци или тези с необразовани родители постигат ниски резултати на PISA. Една трета от тези, които са функционално неграмотни по четене (общо 58%) всъщност идват от семейства от горната четвъртина по социално-икономически статус.

Медийната и информационната грамотност на българските ученици също е изключително ниска. Това предпоставя податливост към манипулации.

Всички се надяваме правителството да използва мандата си за нужните реформи. Това, което обаче видяхме като първоначални заявки от министъра, и което го имаше в Програмата за управление, изглеждаше като още от същото. Надявам се на работещи мерки, а не на популистки, завършва Траян Траянов.

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.