Само 10% от компаниите у нас са готови за цифровия продуктов паспорт

Над 13 хил. компании в България и десетки хиляди на Балканите ще трябва да въведат цифров продуктов паспорт, предвиден в два регламента на ЕС – за строителните материали и за екодизайна. Догодина стотици компании у нас ще трябва да въведат този паспорт, а всяка следваща година към тях ще се присъединяват още хиляди компании. Това съобщи Стефан Дянков, изпълнителен директор на WIARA, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Регламентите вече са приети през 2024 и 2025 г., като за момента няма яснота какво ще се съдържа в паспортите, как ще бъдат приложени и кога. Това ще стане постепенно с делегирани актове на Европейската комисия в следващите години, обясни Дянков. Очаква се компаниите от стоманодобивния и текстилния сектор, както и производителите на батерии първи да въведат цифровите продуктови паспорти, а до 2030 г. те ще обхванат повечето продукти на пазара, допълни той.

„Директивата е замислена така, че да не увеличава драстично усилията и разходите на компаниите за въвеждането на продуктовите паспорти. Тези в строителния сектор, например, вече прилагат голяма част от изискванията, но не в дигитална форма и без единен стандарт.“

Паспортът създава този стандарт и добавя някои изисквания. Например, в текстилния сектор това е забраната за унищожаването на непродадени стоки, която влиза в сила от догодина, посочи Дянков.

Предимства от цифровия продуктов паспорт за компаниите

Паспортът дава предимства на бизнеса на различни нива на информация. Основната му цел е да направи икономиката кръгова, така че стоките и суровините да се използват повторно, обясни събеседникът. Паспортът помага за проследимостта, дава информация за съдържанието и как да бъде преработено.

От полза за компаниите е също, че вече ще има стандарт, при който цялата информация ще бъде на едно място и леснодостъпна, а не както досега от фирмите да се изисква разпръсната информация, която те не знаят как да предоставят, посочи Дянков.

Едно от най-честите притеснения на компаниите е свързано с това кой ще има достъп до продуктовия паспорт. Събеседникът обясни, че са предвидени три нива на достъп. Публичното ниво дава базова информация на крайния потребител като как се използва продуктът, как да бъде рециклиран и т. н.

На второ ниво достъп получават компании с взаимен интерес като подизпълнители или фирми за ремонти, като в бъдеще компаните ще имат дигитална лична карта, с която да се оторизират, за да получат достъпа, отбеляза Дянков.  На трето ниво са законодателните органи и институциите, които ще достъпват продуктовите паспорти чрез централната elDAS система, която осигурява тяхната оторизация.

Само 10% от компаниите у нас за момента са подготвени за цифровите продуктови паспорти

Едва около 10% от компаниите в страната ни са готови за цифровите продуктови паспорти – запознати са с приетите изисквания и са се свързали с компании, които да им помогнат в разработването на паспортите, каза Дянков.

"Останалите не знаят за тях или знаят, но подценяват подготовката, тъй като смятат, че срокът да подготвят паспортите си до 18 месеца след приемането на нормативния акт е достатъчно дълъг. Но обемът на работата, която трябва да се свърши, е голям и времето всъщност не е чак толкова много."

WIARA, която предлага решение, свързано с цифровите продуктови паспорти, вече има клиенти от строителния и текстилния сектор и компания за производство на батерии и разработва с тях пилотни проекти. Тя е ориентирана към клиенти в България и на Балканите и вече има изцяло изградена платформа, която отговаря на стандартите и изискванията до момента.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.