„Кайрос“ е само един от проблемите: има над 170 нефтени петна в Черно море
Десислава Микова, ръководител на кампания "Климат и енергия" на "Грийнпийс" - България, във „В развитие“, 19.08.2026 г.
19 August 2026 | 16:30 Обновен:
19 August 2026 | 16:54
Автор:
Ивета Червенякова
Танкерът „Кайрос“ продължава да стои закотвен в Бургаския залив повече от осем месеца, като от него продължава да има замърсяване от трюмни води. Проблемът с подобни замърсявания е системен, а над 170 нефтени петна са регистрирани чрез сателитни данни през миналата година. Зависимостта от нефт и газ създава не само екологични, но и геополитически рискове, докато развитието на възобновяемите източници и съхранението на енергия може да повиши устойчивостта на системата. Това коментира Десислава Микова, ръководител на кампания „Климат и енергия“ на „Грийнпийс“ - България, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
„Кайрос“ стои закотвен над 8 месеца край Бургас, но към момента няма предпоставки за огромна катастрофа, тъй като танкерът е бил ударен, след като е разтоварил товара си от суров петрол, а впоследствие е бил довлачен до българските води. Продължаващото замърсяване обаче не трябва да бъде подценявано заради продължителността му и натрупването на отпадъци в морето.
„Не трябва да подценяваме замърсяването, което наблюдаваме от „Кайрос“ вече месеци наред, тъй като то, макар и по-малко, продължава много дълго време и така стигаме до това натрупване, което за нашето море е доста сериозно.“
Микова допълни, че проблемът не се изчерпва с „Кайрос“, като посочи данни от изследване на „Грийнпийс“ - България от миналата година.
„Изследването показва над 170 нефтени петна, които по същия начин са регистрирани от сателитите, но не и от българските институции.“
Зависимостта ни от изкопаеми горива
Според Микова „Кайрос“ е симптом на по-голям проблем - зависимостта от изкопаемите горива и недостатъчния контрол върху замърсяването. Тя посочи и новите проекти за проучване и добив на газ в българската акватория като допълнителен риск за морската екосистема.
По думите на госта решението е да се търсят алтернативи чрез възобновяеми източници, съхранение на енергия и децентрализирано производство.
Възобновяемата енергия като фактор за сигурност
Според Микова опитът на България през това лято показва, че възобновяемите източници и системите за съхранение могат да имат конкретен икономически ефект. Тя посочи и примера на Румъния, където над 400 хил. произвеждащи потребители със собствени соларни системи, които могат да връщат неизползваната енергия към мрежата.
„Това лято и този опит, който имаме и в момента в България с начина, по който се държат възобновяемите източници и капацитетът за съхранение, мисля, че доказва на много конкретно ниво както че системата може да оперира с тях, така и че има смисъл чисто икономически. Да не говорим и за ползите за околната среда и климата от това, че системата се трансформира към беземисионни източници.“
Как да се промени енергийната система
Трансформацията на топлофикационните услуги също изисква дългосрочно планиране, като според Микова към съществуващите системи могат да се добавят различни възобновяеми източници, индустриални термопомпи, отпадна топлина и системи за съхранение. Тя посочи, че подобни решения могат да подобрят и финансовото състояние на „Топлофикация София“.
„Изкопаемите горива, независимо откъде идват, независимо дали са от Русия, Съединените щати или Черно море, са все източник на такава зависимост, която носи и волатилни цени на енергията и зависимост, която усилва климатичната криза, а тя има безмерни икономически щети, както виждаме и това лято, за огромно съжаление.“
Тя допълни, че включването на гражданите чрез произвеждащи потребители и енергийни общности е все още недостатъчно развито в България, но може да отключи значителен потенциал за енергийната система.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.