Глобалният пазар на облигации изпраща тревожни сигнали, след като доходността по дългосрочните държавни ценни книжа в САЩ, Япония и Европа достигна многогодишни върхове. Комбинацията от геополитическо напрежение, нарастващи фискални разходи и небивал глад за заемно финансиране в технологичния сектор поставя централните банки и правителствата пред изключително стеснено фискално пространство. Това коментира Мартин Търпанов, ръководител „Дългови инструменти“ в DeltaStock, в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов.

Доходността по 30-годишните американски държавни облигации достигна 5.31%, преминавайки пиковете си от миналите месеци, докато германските лихви се върнаха на нивата от 2011 г. Според Търпанов водещият фактор зад това движение е трупащата се несигурност на международните пазари.

"Навсякъде глобално доходностите по дългосрочните облигации се покачват и достигат най-високите си нива за последните 20 или 30 години. Правилната дума е тревожност и несигурност. Няколко са факторите: продължаващата ситуация с военния конфликт в Иран, цените на петрола около 90 долара, което буди безпокойство за инфлацията, и нарастващите фискални разходи. Кулминацията от тези фактори кара пазарните участници да изискват все по-висока премия в дългия край на кривите на доходността."

Търпанов подчерта, че правителствата разполагат с все по-малко лостове за реакция, а централните банки категорично отказват да се върнат към предишните си практики:

"Инструментариумът е изключително изчерпан чисто фискално от страна на правителствата. Това означава или намаляване на разходи, което изглежда съмнително в тази среда, или повишаване на дънъци и опити за повишаване на приходите. От гледна точка на централните банки, те от доста време заявяват, че ще предпочитат да не използват количествени улеснения и печатането на пари оттук нататък, и призовават политиците за по-отговорно отношение."

Рискът от AI инфраструктурата

Един от най-новите катализатори на натиска върху облигационните пазари е мащабната вълна от заемно финансиране за инфраструктура в сферата на изкуствения интелект (AI). Големите технологични гиганти вече не разчитат единствено на наличните си кешови резерви, а се обръщат към дълговите пазари, за да споделят огромния капиталeн риск.

"Нуждите са огромни, а сумите – немислими допреди две години. Само за тази година се счита, че около 500 милиарда долара ще бъдат взети от всички, свързани с AI процесите. Големите три компании се очаква да вземат около 200 милиарда долара - вече взеха около 100-200 млрд. Ако това се сравни с годишното финансиране на САЩ и Европа, говорим за близо 25% от финансирането на САЩ и 40% от това на Европа. Това са огромни суми, които създават изключителен натиск върху лихвените проценти."

Това развитие провокира Европейската централна банка да предупреди за системен риск. Анализатори и инвеститори изразяват опасения относно 70 милиарда долара под формата на т.нар. „сенчести кредитни гаранции“ и взаимосвързани лизингови договори между компании като Nvidia и други ключови играчи.

"Очевидно ЕЦБ вижда системен риск в този сектор. Вземат се огромни средства за AI инфраструктура, без да е напълно ясно какви ще са бъдещите приходи срещу това. Проблемът е в тази прекалена взаимосвързаност – крос-инвестиции, лизингови договори, покупки на дялове и отпускане на заеми. Ако оттам тръгне някакъв деливъридж или разпродажби, това би могло да повлече след себе си цялата финансова система, защото там са навързани хедж фондове и банки."

Европа като „остров на стабилност“

Въпреки проблеми с конкурентоспособността и фискални дефицити над прага от 3% в страни като Франция, Търпанов посочва, че европейският пазар на облигации изглежда фундаментално по-стабилен спрямо американския и японския. Докато дългът спрямо БВП на Япония надхвърля 220%, а този на САЩ е 125%, средното равнище за Еврозоната остава около 80-90%.

Основен източник на нестабилност отвъд Атлантика остава фискалната политика на Вашингтон и неяснотата около действията на Федералния резерв. При устойчива инфлация и колебливи икономически показатели за пазара на труда, вероятността за ново увеличение на лихвите от страна на Фед през септември се оценява на 50/50.

Оценявайки икономическото наследство и амбициозната програма на Доналд Тръмп, Търпанов коментира:

   "Всичките политики на Тръмп в самото начало бяха с изключително проинфлационен и продефицитен уклон. Целият протекционизъм и изолационизъм доведе точно до ситуацията, в която се намираме в момента. Обяснявам си го с това, че там е въпрос на див популизъм. Няма как да говориш за намаляване на данъци, да харчиш все повече и повече и да очакваш успех с бюджетния дефицит."

Търпанов допълни, че съдебните и административни спънки около митата тепърва ще разкриват финансовите си последици, оказвайки допълнителен натиск върху щатския бюджет в навечерието на ключовите междинни избори.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

Още по темата

Гърция ще изплати предсрочно около 13 милиарда евро дълг през 2026 г.

Разпродажбата на американски дълг доведе до най-високата доходност от 2007 г.

Сенчести AI кредитни гаранции за 70 млрд. долара тревожат облигационния пазар

САЩ плащат най-високата доходност по 30-годишен дълг от четвърт век