В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Антонио Костадинов и Георги Месробович

Южна Корея отказва балистични ракети на Украйна главно заради конституцията си

Мариана Трифонова, международен анализатор, „В развитие“, 13.08.2026 г.

13 August 2026 | 17:00

Автор: Петър Нейков

Сеул отказва изпращането на противоракетни системи на Украйна, защото го има перманентния страх от Северна Корея, но може би най-важният фактор е конституцията на Южна Корея, която забранява изпращането на летални оръжия в зони с активни военни действия. Япония увеличава военните си разходи и вече се говори за промяна на пацифистката конституция на страната в посока реагиране превантивно при нужда. Според Токио Пекин е основната заплаха за региона, като потенциална атака срещу Тайван се възприема и като такава срещу сигурността на Япония. Това коментира международният анализатор Мариана Трифонова в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Зеленски вече повече от месец предупреждава, че се очаква нов севернокорейски контингент на бойното поле в Украйна. Киев съобщава и за открити останки от севернокорейски балистични ракети.

Украйна търси сътрудничеството на Южна Корея в областта на противовъздушната отбрана, което вече съществува.

Сеул засега обаче отказва изпращането на противоракетни системи, защото го има перманентния страх от Северна Корея, а оттам и нуждата от оръжия за осигуряване сигурността на страната, посочва Трифонова.

„Но може би най-важният фактор е конституцията на Южна Корея, която забранява изпращането на летални оръжия в зони с активни военни действия.“

Сеул не би искал и да влезе в рязък конфликт с Русия, която има своите далекоизточни граници, които не са толкова далеч от Южна Корея. Има опасения от засилване на руската подкрепа за Пхенян, казва тя.

Предстоящото двустранно военно учение между САЩ и Южна Корея ще бъде с фокус върху модерната война – дронове, GPS сигнали, кибератаки. Ще се види и дали Южна Корея може да поеме контрола над съвместните сили на полуострова.

Още с първите удари на САЩ срещу Иран се появиха опасения, че САЩ могат да пренасочат военни активи от Южна Корея и Япония към Залива. Това засилва партньорството на двете държави с Австралия и Европа, както и помежду им.

Япония увеличава военните си разходи и вече се говори за промяна на пацифистката конституция на страната в посока реагиране превантивно при нужда, отбелязва анализаторката.

Модернизацията на японската армия обаче трябва да се случи в условията на застаряващо население и затова се мисли за фокус върху технологиите.

Северна Корея и Китай реагират, чрез заклеймяване на военното преосмисляне в Япония като ремилитаризация, което е нормално.

„Според Токио Пекин е основната заплаха за региона, като потенциална атака срещу Тайван се възприема и като такава срещу сигурността на Япония.“

След протестите през 2019 г., в Хонконг през 2020 г. бе приет Закон за националната сигурност, който затегна обръча на контрол от страна на Китай.

В момента Хонконг финансово и икономически се представя добре, но той вече не е същият след загубата на автономност (IPO-тата там идват предимно от Китай). Подкопани са демокрацията и човешките права.

Текущото финансово състояние на Хонконг до голям степен е зависимо от представянето на континентален Китай, които носи рискове при влошаване на ситуацията там, смята тя.

Координираната интервенция в подкрепа на йената от страна на САЩ и Япония беше важна, тъй като се случва за първи път от края на 90-те. Беше жест и към премиерката Такаичи.

Фундаментът обаче не е в полза на японската валута – лихвеният диференциал спрямо долара е негативен, през юни имаше дефицит по текущата сметка за първи път от около година и половина, а задлъжнялостта остава огромна.

Докато не видим едни дългосрочни промени в икономическата политика на японското правителство, еднократните валутни интервенции няма да имат траен ефект, завършва Мариана Трифонова.

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.