В управленската програма на правителството (която беше одобрена от Министерския съвет на заседанието му в сряда – бел. ред.) думата дрон се среща основно като приоритет в земеделието, където ще се използват дронове, изкуствен интелект, космически технологии. Този важен термин не се среща в сферата на отбраната и сигурността. Това коментира Велизар Шаламанов, директор "Отбранителни способности и иновации" в Aтлантическия клуб в България, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

България очевидно изостава в развитието на способностите си да реагира на атаки с дронове, а най-добрият начин да ускори процеса по придобиването им е участие в Коалицията на желаещите – т. нар. „дрон коалиция“, и сътрудничество с Украйна, която има голям опит в тази област, отбеляза Шаламанов и добави, че това се вписва в споразумението за сигурност и предложеното от украинската страна писмо за намерение в тази област към българското Министерство на икономиката и индустрията.

Нужно е и по-голямо ангажиране на военните професионалисти, които следва да бъдат с отворено съзнание към предизвикателствата, а не с ангажираност към остарели технологии, счита гостът.

„От Саудитска Арабия до Норвегия страните се надпреварват да си сътрудничат с Украйна.“

Затова фокусът на Шаламанов като служебен министър на външните работи е бил да финализира споразумението за сигурност с Киев, включително създаване на междуведомствената работна група, която да се съсредоточи върху конкретни приоритети. По думите му, първите три от тях са свързани със защита от дронове, киберсигурност и информационна устойчивост и подкрепа за българската етническа общност в Украйна.

Според него най-доброто решение е да се съчетае военната експертиза с индустриалните възможности и да се създаде партньорство с Украйна и в рамките на НАТО за постигане на тези способности. Шаламанов припомни и че преди повече от година към София Тех Парк беше създаден Център за иновации в отбраната, чиято основна цел е развитие на дрон технологиите. Той изрази надежда скоро да има резултати и в тази насока.

Дронове и киберсигурност

Случаят с падналия дрон в Североизточна България през уикенда показва, че в дрон технологиите навигацията, комуникациите, електронната война, изкуственият интелект са силно взаимосвързани и един от най-важните елементи е киберсигурността на тези системи – да се предотврати възможността да се проникне в тях и да бъдат манипулирани, отбеляза Шаламанов.

„Информационната война се развива непрекъснато и успехът зависи от това дадена страна да покаже превъзходство, както и че всяка атака би довела до силно негативни последици за предприелата я държава.“

Доктрината на България в областта на отбраната и средствата, с които тя разполага, трябва да бъдат преосмислени в тази посока, счита събеседникът.

Той припомни, че в усилията за борба с импровизираните експлозивни устройства се е стигнало до извода, че трябва да бъде потисната мрежата, която ги произвежда и разпространява. Според Шаламанов при дроновете също трябва да се намери начин да се стигне до мрежата, която ги произвежда, изстрелва, насочва и управлява, тъй като само защитата в крайната фаза е много трудна.

България се нуждае от инвестиции в отбраната

България има нужда от високотехнологични инвестиции и инвестициите в отбраната са много важни, счита Шаламанов. Но за да ги привлече, формалната политическа стабилност не е достатъчна, нужни са още реформи, ясна външна политика, прогнозируемост в решенията и действията.

„Високотехнологичните инвестиции се нуждаят от добре работеща система за контраразузнаване в приемащата страна, технологична и информационна сигурност, киберустойчивост, устойчивост на пропаганда и манипулация. Уязвимост в тези области отблъсква такъв тип инвестиции.“

Към момента иновациите в отбраната се движат основно от военните и от частния сектор, отбеляза Шаламанов и даде конкретен пример с EnduroSat в космическите технологии, която е частна компания и привлича частни инвестиции от САЩ и западните страни.

В същото време опитите на правителството през последните десет години да стане част от Европейската космическа агенция, да изработи космическа стратегия и да създаде космическа агенция са крайно обезкуражаващи, счита той.

Според него космическият център, който ще се развива на мястото на бившето военно летище в Доброславци ще бъде толкова важен за национаната сигурност на страната ни, колкото ефективно бъдат отчетени способностите му за развитие на доктрините, силите и средствата на българската армия. Зависи и от това колко добре ще бъде интегриран в системата на НАТО и ЕС, тъй като България не е голям потребител и компетентна страна в използването на космически технологии. Развитието на центъра ще изисква чужди инвестиции и пазари, отбеляза Шаламанов.

Какви са алтернативите пред Украйна, която изпитва недостиг на ракети Patriot за противовъзсушната си отбрана? Как може да се гарантира въздушният суверенитет на България в преходния период до усвояването на изтребителите F-16 от българските пилоти? Какво предвижда управленската програма на правителството в областта на отбраната?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

България има само отделни системи, вместо цялостна защита срещу дронове

Дронове вместо барут: България има възможности в области с добавена стойност

Фирмите за дронове търсят как да преодолеят GPS заглушаването във военни зони

Ракети, дронове, ПВО: Как върви превъоръжаването на Европа

От дронове до AI: България ускорява трансформацията на индустрията