Дори добре подготвените служби могат да се окажат безсилни при комбинация от екстремни климатични условия, продължително засушаване и големи горски масиви. Пожарите вече не са проблем само на Южна Европа, а инвестициите в превенция изостават спрямо ресурсите за реакция след възникването им. Това коментира доц. д-р Момчил Панайотов, преподавател в специалност „Дендрология“ в Лесотехническия университет, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Продължителната гореща вълна в Западна Европа се е комбинирала с големи компактни масиви от изкуствено залесени иглолистни гори южно от Бордо. Според Панайотов именно съчетанието между високите температури, засушаването и структурата на горите е сред причините пожарите да се разрастват толкова бързо.

„Много горещо, много сухо време - от май месец в Западна Европа е започнала дълга гореща вълна, която почти не е прекъсвана. Това е много необичайно за този регион и води до едно трайно засушаване и спадане на влажността, което е доста лошо за пожари.“

Европа инвестира повече в реакция, отколкото в превенция

Според Панайотов основният проблем е, че Европа все още насочва повече средства към реакция след възникването на пожара, отколкото към предварително намаляване на риска. 

„Много повече се инвестира в техника и ресурси за реакция към събитието, отколкото в проактивните мерки за намаляване на риска. Всички са свикнали с идеята за пожари в Гърция, в Испания. Едва ли не това си е техен проблем. Но в момента виждаме, че Европа се сблъсква с тези проблеми.“

Рило-Родопският масив е сред най-рисковите райони у нас

В България статистическите анализи показват най-висок риск от възникване на пожари в земеделски земи в близост до горски територии. При големите пожари допълнителен проблем са иглолистните гори в труднодостъпен планински терен.

„Проблемът с големите по площ иглолистни гори в труден терен най-осезаем е той в Рило-Родопския масив. Високите планини Рила, Пирин, Родопите, също така и други планински масиви, в които има големи по площ иглолистни гори. Много лоша пътна инфраструктура в горите просто не е достатъчна. Лоши са тези пътища, знаете, което възпрепятства потенциала за бърза реакция.“

България има нужда от специализирана пожарна авиация

Според Панайотов България се нуждае от специализирана авиация за гасене на пожари, както и от подготвени екипи, които да работят с нея. Дроновете могат да подпомагат наблюдението и събирането на информация, но не могат да заменят самолетите и хеликоптерите при големи пожари.

„Със сигурност ни трябва специализирана авиация точно за тази цел. И то не само техниката, но и хората, които да се обучат да работят с нея. Няма нужда да откриваме топлата вода. Доста път са извървели много други страни и правили са анализи кое е най-подходящо за какви ситуации. Така че просто трябва да вземем готовия опит и да го имплементираме при нас.“

Превенцията може да спести 50 пъти повече загуби

Превантивните мерки включват поддържане на буферни зони, изораване на ивици край земеделски площи и ограничаване на ниската растителност в началото на горите. Инвестициите в превенция могат да бъдат значително по-ефективни от разходите след настъпването на бедствието.

„Има доста сметки в това отношение, които показват, че понякога 1:50 е съотношението на вложени пари спрямо спестени загуби. Така че много си струва да се инвестира в превантивни дейности и то в широк спектър - като започнем от анализи, информационно обезпечаване, което в България в момента все още е доста изостанало. Правени са различни неща, но те са по-скоро като части от научни проекти“

Какви са най-рисковите райони за пожари в България? Каква техника е необходима за по-бърза реакция и могат ли дроновете да подпомогнат гасенето и наблюдението? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Как климатичните промени водят до по-чести огромни пожари в Европа

Предградия на Бордо са в риск, 200 000 души бягат от пожари в Испания и Франция

Европа се бори с нарастващите пожари след безмилостната жега