България има само отделни системи, вместо цялостна защита срещу дронове
Стайко Топалов, президент на Международната асоциация за противодействие на дронове и гл. секретар на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик", „В развитие“, 10.08.2026 г.
10 August 2026 | 14:15 Обновен:
10 August 2026 | 14:29
Автор:
Петър Нейков
Голямата новина не е, че дрон е паднал в България, а че никой не го е видял. България има отделни системи и способности за наблюдение и противодействие, но проблемът е, че няма изградена единна система. Технически, боен изтребител може да унищожи подобна въздушна цел, но ако пращаме МиГ-29 или F-16 срещу всеки дрон, вече сме изгубили войната. Това коментира Стайко Топалов, президент на Международната асоциация за противодействие на дронове и гл. секретар на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик", в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
Голямата новина не е, че дрон е паднал в България, а че никой не го е видял. Той е преминал през въздушното пространство на НАТО и е дошъл на наша територия без да бъде открит и спрян, посочва Топалов.
Сценариите откъде е дошъл са много. Няма толкова голямо значение чий е, а че системата не е успяла да реагира. Новите дронове са малки, летят ниско, имат малка радарна сигнатура и са много трудни за откриване.
„България има отделни системи и способности за наблюдение и противодействие, но проблемът е, че няма изградена единна система.“
Съвременната защита от дронове не е един радар. Тя трябва да съчетава радари, радиочестотни сензори, оптични сензори, инфрачервени камери и други средства за наблюдение.
Не ни трябва просто още един радар, трябва ни нервна система за въздушна сигурност на България. Всички тези системи трябва да бъдат интегрирани в единна система, която да бъде и за цивилно и за военно ползване, отбелязва анализаторът.
Въпросният дрон се управлява по GPS, като след като приеме координатите изключва всички други системи и става невидим за радиочестотните сензори. Радарите казват че не са го засекли, защото е летял много ниско.
„Технически, боен изтребител може да унищожи подобна въздушна цел, но ако пращаме МиГ-29 или F-16 срещу всеки дрон, вече сме изгубили войната.“
За да използваме изтребител, първо трябва да открием дрона и след това да имаме безопасни условия за неговото унищожаване.
Виждаме че в Украйна стрелят с Пейтриът срещу дронове, но в цивилна обстановка това са невъзможни сценарии.
Първо, трябва да приемем, че заплахата вече е тук. Второ, за да защитим критична инфраструктура, са ни необходими системи, които трябва да закупим. Трето, да изградим единна система, обяснява Стайко Топалов.
Хубаво е системите, които закупим за защита на критична гражданска инфраструктура, да могат да се ползват и за военни цели. Така ще се предотврати дублирането.
Има единен център за наблюдение, който трябва да функционира и да способства за тази свързаност, както с Румъния, така и с всички съседни държави, които са членки на НАТО.
„Най-важното е да не чакаме втори дрон, за да започнем да изграждаме защита.“