Пазарът на труда в България се охлажда под въздействието на местни фактори, свързани с липсата на правителство и бюджет, на геополитическите сътресения поради военните конфликти и навлизането на изкуствения интелект. От месеци фирмите са много внимателни в наемането на служители, но в същото време се стремят да не освобождават хора, поради което безработицата в страната остава ниска. Това коментира Светлозар Петров, управител на JobTiger, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Хора, които остават без работа, вече се нуждаят от много време, докато намерят ново предложение, освен ако нямат късмет или професията им не е рядка, отбеляза Петров.

„Засега съкращенията на хора са минимални, работодателите се опитват да задържат служителите си, защото намирането и обучаването на нови кадри струва пари.“

Ако за някои предприятия е невъзможно да задържат всичките си служители, първата стъпка е да не наемат нови хора, когато някой напусне. След това прибягват до съкращаване на отделни функции или отдел, а масовите съкращения са последен вариант, коментира събеседникът.

Сезонни фактори влияят върху пазара на труда

Пазарът на труда е подвластен на сезонни фактори, които определят моментната картина в отделните сектори. В туризма голямото наемане на хора за летния сезон започва през февруари-март и приключва през юни-юли. Затова в момента, ако там има свободни работни места, те са основно по заместване, обясни гостът.

Търговията е под влиянието на спада на потреблението, затова търговците са предпазливи и нямат основания да разширяват персонала. Спадът в производството е по-скоро сезонен поради планирани отпуски и ремонти в големите производствени предприятия, посочи Петров. Ако компаниите от сектора имат планове за разширение, ще ги задействат в края на август или началото на септември, добави той.

„На този фон обявените работни места в секторите на счетоводството и маркетинга нарастват, но броят на обявите не е голям и растежът не може да повлияе на общата картина на пазара на труда.“

Раздвижване има и при информационните технологии, но то е малко и все още не може да се изведе като тенденция, изтъкна Петров. Тук все още не е ясно въздействието на изкуствения интелект, който вече се ползва активно от компаниите, повече яснота се очаква през есента. Въпросът е дали при много по-ефективата работа на служителите компаниите ще успеят да намерят пазари. Тези, които го направят, ще наемат хора, очаква събеседникът.

Най-големи са спадовете в логистиката и транспорта и в строителството

Секторът на логистиката и транспорта отбелязват спад за пореден месец, компаниите имат по-малко работа и нямат нужда от много нови хора. Насред строителния сезон намалява и търсенето на работници в сектора на строителството, което според Петров може да означава, че охлаждането при имотите води и до охлаждане при строителството.

„През август свиването в предлагането на работа вероятно ще продължи. Възможно е раздвижване в последните една-две седмици на месеца.“

От географска гледна точка Варна отчита незначителен спад на обявите за работа. Те задържат относително нивото си и в Бургас, Пловдив и София. За сметка на това в Русе и Стара Загора спадовете в обявените позиции са с над 10%, съобщи Петров.

Той не очаква фалити в туристическия сектор, но посъветва компаниите да направят равносметка и преоценка на сезона тази година и липсата на достатъчно туристи – дали това се дължи само на кризата в Европа или влияние са оказали и високите цени.

Туризмът е съществена част от икономиката на страната, а също и от заетостта както през лятото, така и все повече през зимата. Затова за всички е по-добре секторът да се развива, посочи гостът.

Административни и финансови тежести подлагат бизнеса на натиск

През последните години бизнесът у нас трябваше да се справя с нови административни и финансови тежести, включително повишаване на заплати и осигурителни прагове. В края на миналата година влезе в сила увеличение на минималната работна заплата с 12% и компании с много служители с ниво на заплащане между старата и новата минимална заплата е трябвало да го изравнят с новото равнище.

Това е довело до увеличаване на заплатите на всички нива, за да се избегне диспропорция, при която позиция с повече отговорности и квалификация би се изравнила с неквалифициран труд, отбеляза Петров.

„Някои компании работят на ръба на маржа и повишаването на разходите направи неизгодно за тях да поддържат определени дейности, а следователно и да задържат хората, които ги изпълняват.“

Според Петров липсата на бюджет се е отразила на плановете на компаниите за наемане на хора. Заради общата несигурност в страната и в международен план бизнесът вече не може да прави планове за следващите три до пет години, а масово планира на тримесечна база.

Повечето работодатели са предпазливи и консервативни, макар че в страната има и компании с ясна посока, пазар и нужда от хора, които се разширяват и се затрудняват да попълнят свободните си позиции, отбеляза събеседникът.

Какъв е делът на обявите, които предлагат възможност за дистанционна работа? За кои сектори е характерна работата от разстояние?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

AI разделя пазара на труда във Великобритания на две скорости

Гъвкавостта се превръща в най-търсеното качество на пазара на труда

Изкуственият интелект не може да реши демографските проблеми на пазара на труда

Светлозар Петров: Пазарът на труда остава предпазлив въпреки сезонното оживление

AI може болезнено да пренареди пазара на труда и икономиката на България