Храната все по-често се превръща не само в продукт, а и в основа за изграждане на общности, нови бизнес модели и предприемачески екосистеми. Успешното развитие на един гастрономически стартъп зависи не само от добрата идея, но и от възможността тя да бъде тествана, развита и представена пред правилната аудитория. В същото време секторът продължава да се сблъсква с предизвикателства като недостига на кадри, нарастващите разходи и необходимостта от оптимизиране на процесите. Това коментира Кристин Зигемунд, основател и изпълнителен директор на foodlab, в интервю за Вероника Денизова за предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Концепцията на foodlab е изградена около идеята храната да бъде инструмент за създаване на общност и развитие на нови компании. Пространството предлага кухни, коуъркинг пространство, място за събития и възможност предприемачите да развиват бизнеса си в среда, която ги свързва с потенциални клиенти, партньори и инвеститори.

Общността е ключова за развитието на бизнеса

По думите на Зигемунд членството във foodlab дава възможност на предприемачите да тестват продуктите си пред реална аудитория, да получат обратна връзка и да участват в събития с инвеститори и клиенти. Според нея именно общността е факторът, който отличава модела на организацията.

„Членството включва много обучителни събития, тестване на продукти, така че, когато сметнете, че продуктът ви е готов, може да го тествате във foodlab и нашата общност. Тя събира много хора, пред които да предложите продукта си и да получите обратна връзка и мнения. Нашата обща концепция се гради на основата на общността.“

Нови идеи и бизнес модели

Foodlab стартира дейността си непосредствено преди пандемията, което поставя организацията пред сериозни изпитания. Вместо да прекрати дейността си, екипът създава поп-ъп услуга, чрез която обединява ресторантьори и жители на Хамбург.

„Минахме през много предизвикателства и кризи, но от друга страна ни се случиха и много добри неща. Локдаунът създаде голям хаос, но тогава създадохме поп-ъп услугите и събрахме гастрономическата индустрия и хората от цял Хамбург, които започнаха да ни посещават, за да си вземат обяд.“

По думите на госта поп-ъп концепцията позволява на предприемачите бързо да проверят дали една идея работи, като получат достъп както до оборудвана кухня, така и до маркетингова подкрепа и изградена общност.

Като примери за успешно развити компании, започнали във foodlab, Зигемунд посочи производителя на кимчи That's Kimchi, който вече разполага с екип от около осем души, както и бранда за растителни сирена Vanozza, чиито продукти вече се предлагат във веригата Rewe.

Хората остават най-голямото предизвикателство

Според Зигемунд най-сериозното предизвикателство пред гастрономическия бизнес днес е намирането на подходящи хора, които да споделят визията на компанията. Освен това бизнесът трябва да се справя с растящите разходи и необходимостта от по-ефективни процеси.

„Хората, защото не е лесно да се намерят добри служители и хора, с които да се работи. Трудно се намират правилните хора, които да паснат на вашата концепция. Друго предизвикателство са разходите, също така и автоматизацията.“

Компаниите, които предлагат ясна стойност за потребителите и изграждат устойчиви бизнес модели, ще бъдат най-добре позиционирани да се развиват независимо от променящите се тенденции в гастрономията.

„Бъдещето ще е свързано изцяло със значимостта, а не с модата. Ще има определени тенденции, но значимостта на бизнесите и продуктите, както и цената, ще бъдат основните фактори.“

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Хамбург променя имиджа си от пристанищен град към модерен туристически център

Г. Кабаиванова: Ферментацията може да даде нов прочит на българската кухня

Трябват справедливи цени за храните, но и справедливи глоби за нарушителите

Безглутеновите храни са огромна неизползвана възможност в България