Забавяне на потреблението, по-висока инфлация и постепенно затягане на бюджетната политика очакват българската икономика през следващите години. Войната в Близкия изток ще засили ценовия натиск, но по-сериозното предизвикателство остава необходимостта от фискална консолидация. България ще трябва да ограничи бюджетния дефицит, а в по-дългосрочен план вероятно ще се стигне и до увеличение на социално-осигурителните вноски и промени в данъчната система. Това каза Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

По-високата инфлация, породена от конфликта в Близкия изток, ще отслаби покупателната способност на домакинствата и ще се превърне в един от факторите за по-бавен ръст на потреблението през следващата година, каза Павлов. По думите му обаче още по-съществено влияние върху икономиката ще има започващата фискална консолидация, която ще ограничи темпа на нарастване на потребителските разходи и съответно на икономическия растеж.

Павлов смята, че България трябва да се върне към по-консервативна бюджетна политика с нисък държавен дълг и бюджетен дефицит около 1% от БВП. Засега обаче не е ясно дали правителството има подобна амбиция, или целта му е единствено да намали дефицита до 3% от БВП и да прекрати процедурата по свръхдефицит.

Само съкращаването на разходите няма да бъде достатъчно

По думите на икономиста кабинетът започва фискалната консолидация с амбициозен план за ограничаване на разходите, включително намаляване на средствата за заплати и издръжка в публичната администрация. Според него подобно свиване практически ще върне нивата отпреди няколко години, въпреки че значителна част от увеличението на разходите тогава е било оправдано заради необходимостта от по-високо финансиране на учители, лекари и военнослужещи.

Той очаква още с бюджета за 2027 г. да бъдат предложени промени в част от по-малките данъци, както и мерки за по-добра събираемост на приходите. Според него тези действия могат да намалят дефицита до около 3% от БВП, но няма да бъдат достатъчни за връщане към по-устойчива фискална позиция.

„Рано или късно България ще трябва да пристъпи към известно увеличение на социално-осигурителните вноски, а впоследствие и към реформа на преките данъци“, каза Павлов.

Демографската криза поставя под натиск публичните финанси

Според икономиста основната причина за влошаването на публичните финанси е бързото застаряване на населението. Намаляващият брой хора в трудоспособна възраст и увеличаващият се брой пенсионери разширяват дефицита в пенсионната система, който впоследствие се прехвърля към държавния бюджет.

„Една демографска криза по същество се превръща във фискална криза“, предупреди той.

По думите му прогнозите сочат, че тази тенденция ще продължи поне още 30 години, което означава, че без структурни промени бюджетният дефицит ще се увеличава. Павлов смята, че наред с реформите в пенсионната система България трябва да продължи политиката за повишаване на доходите и да привлича повече чуждестранна работна сила.

„Успешните икономики печелят много от имиграцията. Ако този процес бъде управляван правилно, България също може да се възползва от него“, посочи той.

Имотните данъци имат потенциал да увеличат бюджетните приходи

Сред възможните мерки за повишаване на приходите Павлов открои актуализирането на данъчните оценки на имотите, които не са осъвременявани от години въпреки значителното поскъпване на жилищата.

„Приходите от имуществените данъци са спаднали от около 1,4–1,5% от БВП преди години до приблизително 0,6% от БВП в момента“, отбеляза той.

Икономистът коментира и плановете за по-широко използване на публично-частни партньорства при изграждането на инфраструктура. По думите му подобен модел може да облекчи натиска върху бюджета, но успехът му зависи от силни институции, прозрачни правила и приемственост между различните управления.

По отношение на инфлацията Павлов оцени положително предприетите мерки за по-голяма прозрачност по веригата на доставки, които според него вече са допринесли за ограничаване на поскъпването на храните.

Въпреки това той очаква нов инфлационен натиск през следващата година заради по-високите енергийни цени, които постепенно ще се прехвърлят към цените на храните и останалите стоки. Според него това означава, че инфлацията ще остане над желаните нива и през следващата година.

Още по темата

Л. Елкова: Ако се ограничат неефективните разходи е възможен и балансиран бюджет

Президентът обнародва бюджета за 2026 г. и предупреди за финансови рискове

Кофас: Реалният бюджетен дефицит е по-голям заради капитализацията на ББР

Бюджет 2026 е приет, но новите разходи поставят бизнеса под натиск

Борис Петров: В бюджета липсва амбиция за затягане на разходите

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.