Към днешна дата над 60% е вероятността бюджетният дефицит в България в края на годината да е много по-малък от заложените 5,7%. Изпълнението на бюджета върви с изключително добри темпове, бюджетните приходи изпреварват разходите с 2,9 процентни пункта, или 2,2 млрд. евро в номинално изражение. Страната ни се насочва към свиване на бюджетния дефицит и единственото неизвестно е какво ще предприеме правителството. Ако то постъпи отговорно и спести разходите, зад които не стоят реални проекти, услуги или дейности, бюджетният дефицит в края на годината може да е под 4%. Това коментира икономистът Юлиан Войнов в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

В предишни години средствата, особено по Капиталовата програма, с които беше невъзможно да се извършат разплащания, бяха раздавани ангро на определени фирми за определени поръчки или прехвърлени в държавни структури като АПИ, ББР, припомни Войнов.

Ако в края на годината видим неправомерно раздаване на средства независимо в каква посока – на общини, квазидържавни институции, ще сме наясно, че не е налице смяна на модела от предишните години, отбеляза той.

Инфлацията ще остане висока

Войнов очаква инфлацията, която два поредни месеца беше над 7%, да продължи да се ускорява заради икономическата обстановка в страната и повишените цени на петрола и горивата. Според него цените на петрола в световен план ще продължат да нарастват поради два фактора. Първият е ниското ниво на стратегическите международни резерви – в САЩ те са на 43-годишно дъно, а в ЕС са най-ниските от над 30 години насам. Рано или късно резервите трябва да се попълнят.

Вторият фактор е драстичното намаляване на вноса на петрол от Китай с 5,5 млн.-6 млн. барела дневно, равняващи се на около половината от обичайния му внос. Страната започна да използва вътрешните си резерви, които са на исторически връх от над 1,3 трлн. барела. При сегашния темп на използване от около 1 млн. барела на ден Китай има запаси за три години напред, отбеляза Войнов. Но поради намаления внос и потребление на петрол страната ограничава собствените си рафинерии и те регистрират огромни загуби от 5 млрд.-6 млрд. долара.

„Ако до момента Китай се бореше с дефлация във връзка с имотната криза, сега заради намалелите разходи за петрол и ускорена инфлация е много вероятно страната да навлезе в стагнация."

Това означава, че за световната икономика предстоят турбулентни времена и не се очаква успокоение на цените през следващите един до три месеца, отбеляза икономистът. За България той очаква инфлация от над 5% до края на годината и средногодишно ниво от 5,9%. Тя ще намери отражение в по-високи приходи в бюджета.

Изкривена бизнес среда

Бизнес средата в България е изключително изкривена. Браншовите организации не работят като регулатори на търговското поведение на дружествата, а по-скоро се превръщат в картелни споразумения за налагане на определени цени, коментира Войнов.

Това е причината за голямата ножица между изкупните цени на суровините и предлагането им на пазара, посочи той и добави, че най-явен пример в това отношение е секторът на млечните продукти. Там малките производители спират дейност, тъй като предлагат суровината си на безценица, а пазарните цени на млечните продукти в България са с 30% над средното европейско ниво при положение, че стандартът на живот в страната е с 30% под средното ниво в ЕС, обясни икономистът.

„Ако искаме да изследваме ценовите проблеми и проблемите в бизнес средата, трябва да се направи анализ и да се вземат управленски решения. За момента това не се вижда.“

Според Войнов инициативата на правителството „Кошница с грижа“ не е оказала сериозно влияние върху ценовата среда в държавата. Това е по-скоро информативна политика, която може да даде аргументи на хората къде да пазаруват, отбеляза събеседникът, но посочи, че българите не се борят за правата си както хората в страни като Хърватия и Испания, които са спрели да пазаруват от определени места, докато търговците не коригират поведението си.

„Хората в България са далеч от потребителско поведение, което наказва нелоялни търговски практики.“

Нужно е решение на сериозните проблеми в структурата на икономиката на страната ни, включително начина на функциониране на браншовите организации, но това е дългосрочна политика, изтъкна Войнов.

Какви са предизвикателствата пред българската индустрия? Как може да се преодолее спадът на индустрията в страната? Как ще се отрази забавянето на потреблението в ЕС и еврозоната на българската икономика?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.   

Още по темата

Икономиката на България: Необходимост от предвидимост и структурни реформи

Д. Иванов: България трябва да следва модела на Китай за привличане на инвестиции

Кофас: Реалният бюджетен дефицит е по-голям заради капитализацията на ББР

М. Милев: Дефицитите може да елиминират конкурентно предимство на България

Какво е състоянието на публичните финанси в България? Попитахме експертите

Л. Дацов: България може да последва френския или румънския бюджетен сценарий