В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Антонио Костадинов и Георги Месробович

Р. Гриненко: Ценят се AI компании, които могат да обяснят големите си харчове

Роман Гриненко, финансов анализатор в "Компас инвест", „В развитие“, 04.08.2026 г.

4 August 2026 | 15:54
Обновен: 4 August 2026 | 15:56

Автор: Петър Нейков

Palantir остава сред малкото софтуерни компании, които съчетават ръста в приходите с такъв в печалбата, което обяснява и високата ѝ оценка. Компаниите за чипове се опитват да променят бизнес модела си, като се опитват да сключват дългосрочни договори с клиентите. Сега се ценят компании, които могат да внесат яснота относно големите си харчове – Amazon, например, която обясни как планира да монетизира изкуствения интелект. Това коментира финансовият анализатор в "Компас инвест" Роман Гриненко в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Отчетът на Palantir освен скок в приходите със 150% показа и много голям ръст на поръчките, което дава повече предвидимост за нейните бъдещи приходи.

Компанията остава сред малкото софтуерни компании, които съчетават ръста в приходите с такъв в печалбата, което обяснява и високата ѝ оценка, посочва Гриненко.

Европейските страни обаче търсят дистанциране от Palantir заради тясната ѝ връзка с правителството на САЩ, което може би поражда у инвеститорите някакъв страх относно потенциалната ѝ клиентела.

„Palantir сега опитва да се фокусира повече върху производствения си сегмент, а не върху правителствения аспект.“

Цената на акциите на Micron показва как появата на нов голям играч в сектора на чиповете може да повлияе на самата памет.

Акциите на компаниите за чипове са много волатилни (и с ниски оценки поради това), именно защото цената на паметите преминава през цикли.

Затова тези фирми се опитват да променят бизнес модела си, като се опитват да сключват дългосрочни договори с клиентите, обяснява той.

След отчетите на Google и Meta имаше спад на пазара, тъй като първата показа отрицателен паричен поток (заради големите капиталови разходи), а втората не оправда прогнозата за печалбата.

„В момента на пазара влияят едновременно корпоративни, монетарни и геополитически фактори.“

Сега се ценят компании, които могат да внесат яснота относно големите си харчове – Amazon, например, която обясни как планира да монетизира изкуствения интелект, констатира анализаторът.

Ситуацията с високата цена на RAM паметта не може да продължи още дълго (вероятно 1-2 години) поради мащабните планове за нови фабрики на компаниите от сектора.

Пазарът е притеснен от кръговите AI сделки, например между Nvidia и OpenAI.

След като премина сезонът на отчетите, през следващите 1-2 месеца пазарът ще се търгува на база очаквания, смята той.

„Петролните компании се възползват от геополитическата ситуация.“

Със сигурност има риск с навлизането в отоплителния сезон петролът да скочи, но пък самата обстановка в Иран е доста волатилна, макар че напоследък има известна стабилизация.

Потенциалното сливане между фармацевтичните гиганти Astra Zeneca и Bristol Meyers Squibb (на стойност около 400 млрд. долара – бел. ред.) e много интересно заради мащаба си.

Британската Astra Zeneca, която направи IPO в САЩ, ще иска да увеличи отпечатъка си там чрез придобиването на голям местен играч. А и ще усили възможностите си в сектора на онкологията.

Около немския индекс DAX, който за първи път премина прага от 26 000 пункта, има няколко фактора, отбелязва Роман Гриненко.

Първо местните компании се представиха добре през този отчетен сезон – акциите на SAP, Infineon (европейският производител на чипове), Siemens.  

Второ, европейските компании са с по-предвидими приходи и печалби от американските, а и имат големи поръчки.

Трето, акциите от Стария континент имат място във всеки добре диверсифициран портфейл.

Спадът при йената се дължи на поскъпването на петрола и другите ресурси, на каквито Япония не е богата. Освен това лихвеният диференциал на йената спрямо долара и еврото е отрицателен.

САЩ имаха интерес от координираната с Токио подкрепа за йената, тъй като Япония е най-големият държател на американски ДЦК (около 1,1 трлн. долара) и при продължаващо поевтиняване на валутата си би започнала да ги продава, което ще оскъпи американския дълг, завършва той.

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

*Материалът има информативен характер и не представлява съвет за инвестиционно решение!