Сделка между Schneider Electric и „Шелли груп“ за изкупуване на мажоритарните дялове в българската компания може да е определяща за посоката на Българската фондова борса (БФБ) до края на годината. Ако се стигне до сделка на фиксирана цена, то и борсовата цена на акцията би се приближила до тази стойност и би се задържала там. Така тя ще действа по-скоро като котва, отколкото като двигател на пазара в едната или другата посока. А „Шелли“ е компанията с най-голямо тегло в SOFIX. Това коментира Михаил Димитров, финансов анализатор в Първа финансова брокерска къща, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Според него ако се стигне до делистване на „Шелли“, групата „Софарма“ е безспорният претендент да заеме мястото ѝ като най-голямата компания на БФБ.

„Процес на делистване би бил дълъг и вероятно би се случил следващата година. „Шелли“ отговаря за голяма част от оборота и ръста на българския пазар. Около половината от ръста на SOFIX през последните години се дължи тъкмо на компанията.“

При сделка по-голямата част от ресурса ще отиде в чужбина

Ако се стигне до сделка за „Шелли“, е възможно свеж ресурс да се влее в портфейлите на българските инвеститори, които са вложили средства в компанията. Съществува теза, че това може да доведе до ръст на българския пазар, тъй като тези пари биха могли да попаднат на него. Но предвид мобилността на капитала в днешно време и натрупаните разочарования сред българските инвеститори от други български компании през годините, вероятно по-голямата част от потенциалния ресурс би отишла в чужбина, счита Димитров.

„Шелли груп“ е еталон за това как трябва да се развива една компания като комуникация с инвеститорите си и даване на прогнози, които се изпълняват и преизпълняват. Тя показа, че това е възможно да се случи и на българския пазар. Можем да се надяваме и други компании да последват примера им.“

Schneider Electric е много по-голяма компания от „Шелли“ – от гледна точка на пазарната им капитализация разликата е над сто пъти, изтъкна анализаторът, но добави, че самият интерес на гиганта е признание за българската компания за успешното ѝ бизнес развитие, особено на германския пазар в частта с устройства за умни домове. Според него Schneider вероятно отчита тъкмо този сегмент като потенциален източник на синергии.

Успехът на „Шелли“

Димитров изтъкна, че „Шелли“ прилича по-скоро на западна компания, отколкото на типична българска компания – тя е основно експортно ориентирана, приходите ѝ не идват от България, бизнесът ѝ няма нищо общо с обществени поръчки и тя е относително независима от бизнес средата у нас.

Освен това компанията има сериозно чуждестранно присъствие в мениджмънта. Според събеседника моделът ѝ на бизнес поведение може да бъде пример за други български компании, но за моменат той не вижда друг участник на борсата, който да се доближава до този профил.

Анализаторът счита, че за да постигнат подобен успех, българските компании, които се търгуват на БФБ, трябва да подобрят корпоративното си управление и да спечелят обратно инвеститорското доверие. Някои компании предприемат положителни стъпки в тази посока, смята той.

С излизане на „Шелли“ SOFIX би загуби значителна експозиция към технологиите, тъй като останалите публични компании от технологичния сектор – „Сирма груп“ и „Уайзър“ са по-малки и за момента не биха могли да заместят „Шелли“, отбляза Димитров.

SOFIX е в застой

Основният индекс на БФБ SOFIX е в застой, а лятото е по-слабо активен сезон както на международните, така и на българския пазар, коментира гостът. Движеща сила на пазара са отчетите, добави той.

„Ръстът в началото на годината беше по-скоро спекулативен, който някои свързват с очакванията, че в резултат на приемането на еврото ще дойдат много нови чуждестранни капитали. Тази прогноза не се сбъдна, последва корекция, за която допринесе и геополитическата обстановка също допринесе, и в момента сме по-скоро в изчаквателна позиция.“

Според Димитров силният ръст на капиталовите пазари на Балканите и в Източна Европа миналата година е бил движен от определени сектори, включително банковия. На БФБ той е по-слабо представен. При двете най-големи публични банки у нас никога не е имало разпределение на дивиденти към инвеститорите и това е причината секторът да не постига идентичен ръст с този в региона, отбеляза анализаторът.

Какъв сигнал е ръстът на доходността по 30-годишните облигации в САЩ до 19-годишен връх? Защо САЩ разчитат на изкуствения интелект за дезинфлация? Накъде ще се насочат институционалните инвеститори и физическите лица?

Материалът е с информационна стойност е не е препоръка за вземане на инвестиционно решение!

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Д. Георгиев: Войната в Иран натисна БФБ, но изстреля „Неохим“ в небесата

Пазарът очаква държавни компании на БФБ и отпадане на данък дивидент

Изолирана от политическата реалност: БФБ не реагира на резултатите от изборите

„Смарт Органик“ търси до 10,65 млн. евро на БФБ – за база и нови придобивания

БФБ трябва да се поучи от Полша и Румъния, за да привлича чужди инвеститори