Най-голямата трудност при изграждането на центрове за данни в космоса е нуждата от охлаждане на графичните ускорители. Проблемът може да се реши от Илон Мъск чрез разпръскването на изчислителната способност върху група от множество спътници. Дори и идеята за космическите центрове да се провали, тази инфраструктура ще остане и ще може да се използва за усвояването на Луната и Марс. Имаме технологиите да предотвратяваме орбиталното замърсяване, но трябва да има по-голяма отговорност от компаниите и държавите. Това коментира Светослав Александров от "Космос БГ" в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Има публикации, според които идеята за изграждане на центрове за данни в космоса си струва въпреки трудностите от чисто технологично ниво, посочва Александров.

Най-голямата е нуждата от охлаждане на графичните ускорители (GPU). Но Илон Мъск смята, че е намерил правилната формула – чрез разпръскването на изчислителната способност не върху единичен спътник или космическа станция, което ще изисква разгръщането на много големи радиатори, а върху група от множество спътници в ниска околоземна орбита.

Ще се изискват голям брой изстрелвания, но Мъск единствен разполага с такава голяма ракета (Starship), която скоро може да започне да извежда спътниците в орбита. Предвиждат се над 180 изстрелвания годишно.

Още по темата

Бхатия от Nebex: Космическата индустрия се нуждае от инфраструктура, част 2

Бхатия от Nebex: Космическата индустрия се нуждае от инфраструктура, част 1

Орбиталните центрове за данни са луда идея. Да действаме

Първите центрове за данни могат да се появят в т.нар. слънчево-синхронни орбити, на ръба между деня и нощта, като соларите на спътниците постоянно ще бъдат осветени от слънчевите лъчи, а от другата страна центровете ще се охлаждат на сянка, обяснява ученият.

Идеята е с космическите центрове за данни да се реши проблемът с потреблението не електроенергия, в допълнение към замърсяването и нуждата от вода за охлаждане на земята.

„Прогнозира се, че до 2030 г. центровете за данни в САЩ ще консумират половината от произведения в страната ток.“

Мъск разчита, че може да се справи с проблема с предаването на данните от изчисленията на центровете в космоса, тъй като е собственик на най-голямата група от спътници – Starlink, която стана печеливша напук на прогнозите.

Мъск предвижда надграждане на Starlink, мащабиране на технологията – спътниците могат да нараснат от десет хиляди до стотици хиляди и дори милиони.

Още по темата

Европейският конкурент на SpaceX води преговори за набиране на 300 млн. долара

Как да построите център за данни в космоса

3D принтирани бази и храна: Как Европа се готви за живот на Луната

Това ще е бум и за космическата индустрия – ракети, площадки, космодруми. Дори и идеята за космическите центрове да се провали, тази инфраструктура ще остане и ще може да се използва за усвояването на Луната и Марс. Може да се стигне до изстрелване на спътниците от Луната, изтъква Светослав Александров.

„Говорим за пазарна индустрия, която ще се оценява на трилиони долари, като аз съм по-скоро оптимист.“

Изграждането на селища и градове в космоса започва да се случва сега. Първите мисии започват тази или следващата година. Първо, научна апаратура, модули, производствен капацитет. После, след известен период на роботизирана дейност, ще пристигнат екипажите.

Но какво ще заварят астронавтите – готов град, база в строеж или работна площадка? Това е големият въпрос. Имаме нужда от редовен транспорт до Луната. Трудно е да се отговори кога обаче ще стане реалност, според него.

Още по темата

Китайска ракета се е прицелила в SpaceX на Мъск

Най-голямата трудност пред космическия бум

Китай успешно изстреля ракета за многократна употреба

Много сериозен проблем е космическият боклук, свързан с натоварването на околоземните орбити. С увеличаването на спътниците нараства нуждата от автоматизирани отклоняващи маневри.

Спътниците обаче никога не са били толкова голям космически замърсител, такъв в миналото са били неуспешните и авариращи ракети, както и тези, извеждащи спътниците, като последните в случая на Китай не се изкарват впоследствие от орбити.

SpaceX, например, тества спътниците се в ниска орбита преди да ги качи в по-високи, където вече няма възможност те да се почистват.

Имаме технологиите да предотвратяваме орбиталното замърсяване, но трябва да има по-голяма отговорност към използването на орбитите, както от страна на компаниите, така и на държавите, завършва ученият.

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.