България трябва да насърчава чуждестранните инвестиции, но и да отдава приоритет на българските. Тя трябва да използва модела в Китай, който задължава чуждестранните инвеститори в страната да създават съвместни предприятия с китайската държава. При тях собствеността е разделена поравно между инвеститора и китайската държава, а в някои случаи държавата има по-голямата част от собствеността. Това създава устойчивост на инвестициите и гарантира, че ползите от тях ще останат в държавата, в която се инвестира. Това коментира Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Според Иванов България трябва да отдава приоритет на местните инвеститори, тъй като те по-трудно от чуждестранните биха взели решение за преместване на инвестицията си в друга държава дори при промяна в условията в страната. Той даде пример с чуждестранни инвеститори в Мездра, Враца, Ямбол, Велико Търново, които са затворили предприятията си и са ги преместили в други държави, които според тях имат конкурентни предимства пред България.

„През първите шест месеца на 2026 г. наблюдаваме пик на преките чуждестранни инвестиции, предстои да видим дали той ще се задържи в окончателните прогнози.“

Но гостът обърна внимание, че инвестициите са по-скоро свързани с реинвестиране на натрупани печалби от дейността в България, а не толкова преки инвестиции от чужбина и определи това като неблагоприятна тенденция.

България трябва да расте с над 3%, за да догони западноевропейските страни

Според прогнозите на Министерството на финансите, БНБ и Европейската комисия българската икономика ще расте с намаляващ темп през 2026 и 2027 г., отбеляза Иванов. Предвиденият растеж през 2026 г. е 2,6-2,7%, което е под нивото през 2025 г. За следващата година се предвижда ръст под 2,5%.

„България продължава да расте по-бързо от другите европейски страни, но за да ги догони, тя трябва да постига растеж от над 3%.“

Очаква се инфлацията да се забави до края на годината и тенденцията да продължи през 2027 г. Безработицата ще остане трайно ниска, а балансът по текущата сметка остава на отрицателна територия, обобщи Иванов.

Тези данни предвещават добра посока на развитие на икономиката, тъй като тя продължава да постига растеж, но гостът изтъкна, че той не е устойчив, тъй като се основава на потреблението, а не на инвестициите и износа и изрази надежда за промяна на структурата на растежа през следващите години.

Отрицателната текуща сметка също е притеснителна, тъй като това означава, че растежът се захранва от висок внос, което не е добре за икономиката, изтъкна Иванов. Затегнатият пазар на труда създава натиск върху разходите на бизнеса за работна ръка, които нарастват по-бързо от темповете на растеж на икономиката и намаляват конкурентоспособността му, коментира той.

Промишлеността у нас все още няма ясна посока на развитие

Данните на Националния статистически институт (НСИ) показаха подобряване на бизнес средата през юли с 0,7% спрямо юни, но тя остава под нивото в началото на годината. Крехкото възстановяване се дължи основно на сектор строителство, а промишлеността все още няма ясна посока на развитие след 36-месечния спад, коментира Иванов. Това е видимо в нивото на поръчките, които се очаква да намаляват през следващите три месеца, добави той.

Бизнесът остава предпазлив в прогнозите си в краткосрочен и средносрочен план, тъй като ценовият натиск се запазва. Данните на НСИ показват ръст на цените в производството, които се увеличават по-бързо от общата инфлация, посочи събеседникът.

„Бизнесът все още поема голямата част от повишението на цените на материалите и на труда, без да ги калкулира в цените на стоките и услугите си. Но това не може да продължава безкрайно и ако няма промяна в тенденцията, най-вероятно ще се стигне до промяна в цените на крайните стоки и услуги.“

Според Иванов бюджет 2027 трябва да повиши ефективността на публичните разходи вместо да се търсят допълнителни приходи чрез увеличаване на данъчните и осигурителните ставки. По-добрата ефективност на публичните разходи означава да се намали държавната администрация и тя да се дигитализира, да се премахнат автоматизмите при определянето на възнагражденията в публичния сектор, отбеляза той.

Бизнесът очаква също реформи в съдебната власт, здравеопазването, образованието и в сектор „Сигурност“.

Защо високите цени на електроенергията в България правят бизнеса неконкурентоспособен и на какво се дължат? Как България се превръща в енергиен хъб в региона?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Ст. Попдончев: Нужен е таван на разходите в бюджета, а не тавани в икономиката

Какви реформи са нужни на българската икономика? Попитахме експертите

Дацов: Стагфлацията вече е базов сценарий за българската икономика

Димитър Радев: Енергийната криза заплашва да обхване цялата икономика