Кофас: Реалният бюджетен дефицит е по-голям заради капитализацията на ББР
Пламен Димитров, управител на Кофас България, „В развитие“, 28.07.2026 г.
Обновен: 28 July 2026 | 14:02
Автор: Петър Нейков
Бюджетът е като предишните – в него няма мерки за повишаване износа, подпомагане на българските компании и привличане на чужди инвестиции. Няма преструктуриране на публичните харчове и държавния апарат - всичко си продължава по старому. Дори капиталовите разходи, които изглеждат доста големи, в един момент ще бъдат прехвърлени и ще станат оперативни. Реалният дефицит е по-голям от този, който виждаме, защото в него не влиза капитализацията на ББР, която си е бъдещо харчене. Това коментира управителят на Кофас България Пламен Димитров в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
Дефицитът от 5,7% в новия бюджет наистина е голям, като важният въпрос, който трябва да си зададем, е какво си купуваме с него.
Всъщност по-внимателният поглед показва, че бюджетът е като предишните – в него няма мерки за повишаване износа на България, подпомагане на българските компании и привличане на чужди инвестиции.
Няма преструктуриране на публичните харчове, няма преструктуриране на държавния апарат. Всичко си продължава по старому, констатира Димитров.
Дори капиталовите разходи, които изглеждат доста големи, в един момент ще бъдат прехвърлени и ще станат оперативни.
Учуден съм, че не се вземат дългосрочни мерки. Мерки ще дойдат от ЕК – ние неминуемо ще бъдем санкционирани за този бюджет, смята той.
Реалният дефицит е по-голям от този, който виждаме, защото в него не влиза капитализацията на ББР, която си е бъдещо харчене.
Растежът в България в момента идва чрез потребителско харчене в големите вериги, а не чрез производство и износ, както е в Полша например.
„Надявам се за следващата година, след като ни шамаросат от ЕК, да имаме по-добър бюджет.“
В търговията с петрол, транспорта, леката промишленост вече не цената е водеща при договаряне между клиент и доставчик, а редовността на доставките. Удължава се 2-3 пъти срокът на разплащания. Това е въобще европейска тенденция.
„Международна предвидимост в момента няма, ще оцелеят адаптивните.“
Инфлацията е в цял свят. Ние обаче имаме производства, които могат да дават малки качествени партиди към големите европейски потребители. Натам трябваше да бъда насочен бюджетът – към средните фирми с експортен потенциал.
Добрата новина от Германия е, че бизнесът е по-оптимистично настроен, отколкото се предполагаше. България може само да се надява на това.
Липсва ни обаче една голяма инвестиция, която да ни постави на международната карта – както Dacia в Румъния, BYD сега в Унгария.
Новото правителство трябва да осигури „бързи писти“ за инвестиции над определена сума и да има много ясна проследимост и липса на корупция на малките и на средните нива на администрацията, посочва икономистът.
„Парите на Европа сега се насочват към сектора на отбраната и ако ние не се включим, означава да изостанем.“
Бюджет 2027 може да бъде намален счетоводно чрез клиринг – прихващане на задължения. Така може да се заличат поне 1,5 млрд. евро, обяснява управителят на Кофас България.
Надявам се да има и реформа в публичния сектор, както и мерки за привличане на чужди инвеститори и подкрепа на износителите.
Матуритетът на нашия дълг е около 8 години, а в Западна Европа – 25-30. Това означава на практика, че освен лихва плащаме и главница.
С нарастването на дълга се влошават условията по финансирането му. В момента Гърция взема дълг при по-благоприятни условия от нас, въпреки че техният надвишава БВП.
„Политиците се опитват да се възползват от ниското ни доскоро ниво на задлъжнялост.“
Нека изтеглим дълг, но той да финансира увеличаване на износа и външните инвестиции. В момента дългът отива за държавни заплати, а не за структурни реформи и растеж, завършва Пламен Димитров.
Целия разговор вижте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.