В. Тодоров: Не може да се обвързва минимална нетна със средна брутна заплата
Васил Тодоров, зам.- председател на УС на БТПП и член на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), „В развитие“, 23.07.2026 г.
23 July 2026 | 15:20 Обновен:
23 July 2026 | 16:05
Автор:
Петър Нейков
Действащата разпоредба за обвързване на нетната МРЗ към брутната средна заплата е незаконосъобразна, но МФ сега предложи в бюджета едно решение, което дава възможност за промяната ѝ. Предходното редовно правителство завишаваше приходите и намаляваше разходите, а сега се занижават приходите и леко се раздува разходната част. Планираното нарастване на държавния дълг е притеснително, то може да вдигне и лихвите по обслужването му. Позитивно в новия бюджет е решението за плащане на лични осигуровки от страна на държавните служители. Това коментира Васил Тодоров, зам.- председател на УС на БТПП и член на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
Дискусията за механизма за минималната работна заплата се корени в един член от Кодекса на труда (244), който елиминира на практика социалния диалог и закрепва законово един автоматизъм, а именно привързване на нетната МРЗ към брутната средна заплата на ниво от 50%.
Така стигаме до големия парадокс, че ако правителството реши да гласува по-голяма МРЗ от тези 50%, то законово и това не е възможно. Т.е. елиминира се всякаква възможност за движение и в двете посоки.
Тук не става въпрос за целесъобразност, а за доста по-принципна и законова основа, тъй като становището на БТПП е, че действащата вече повече от 3 години разпоредба е незаконосъобразна, т.е. противоконституционна, подчертава зам.-председателят на работодателската организация.
Защото от 2018 г. в България е ратифицирана конвенция на Международната организация на труда, която е насочена именно към определянето на МРЗ, което става на база механизъм, който включва показатели както от социален характер (нивото на възнагражденията, жизнен стандарт), така и икономически, като производителност на труда.
Нищо от това не кореспондира с въпросния член от КТ, а според конституцията не може да има колизия с международен договор, по който България е страна, посочва той.
„МФ сега предложи в бюджета едно решение, което дава възможност за промяна на тази разпоредба.“
Разпоредбата сравнява нетна минимална със средна брутна заплата, което е в пряко нарушение на директивата за адекватните минимални работни заплати на ЕС, чийто срок за транспониране в България изтече. Там е казано, че може да се сравняват само нетна с нетна или брутна с брутна заплата.
МРЗ от 620 евро се доближава много до средните работни заплати у нас, най-ниските от които са около 1000 евро (В София – 1915 евро, което дърпа нагоре МРЗ за страната).
„МРЗ оказва влияние на всички работни заплати, за да може да се запази паритетът между различните възнаграждения.“
Предходното редовно правителство завишаваше приходите и намаляваше разходите, а сега се занижават приходите и леко се раздува разходната част, констатира Васил Тодоров.
Бюджетният дефицит за тази година от 5,7% може би ще повлия на лихвите по държавния дълг. Друго наше притеснение е, че дефицитите за 2027 г. и 2028 г. са планирани на съответно 3,8% и 3%. Така дългът ще нарасне от 37 млрд. евро в края на 2026 г. на 50 млрд. в края на 2028 г.
Позитивно в новия бюджет е решението на администрацията да въведе правилото за плащане на лични осигуровки от страна на държавните служители – от средата на годината в съотношение 20/80, а от догодина 40/60, както всички останали.
„Компенсирането на държавните служители по повод повишените осигуровки не трябва да е прекомерно.“
Трябва внимателно да се помисли за адекватността при отпускането на инвалидните пенсии и заплащането на асистентите. Тук става въпрос за един разход от 2 млрд., отбелязва Тодоров.
Обвързването на възнагражденията в отделни сектори със средната заплата също стои на дневен ред. Решението според нас е в колективните договори, особено на ниво предприятия.