Фокусът е върху бюджета за догодина – там ще са заложени доста по-големите реформи, съкращаването на разходи, промени в законодателство. Сегашният променя правилата само за оставащите 4 месеца от годината. Има логика в твърдението на МФ, че това е бюджет на разчистването, свързано с поетите задължения от предишни правителства, авансовото събиране на данъци, скритият дефицит чрез ББР, БЕХ. Обещанието, че до 3 години ще ограничим дефицита до 3% обаче по никакъв начин не е еквивалент на фискална дисциплина - все пак в момента сме в процедура по свръхдефицит. Това коментира старши икономистът от ИПИ Адриан Николов в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Сега е моментът опозицията в парламента да се заяви като защитник на фискалния консерватизъм и да предложи намаляване на заложените фискални разходи.

Правителството обаче има мнозинство и по-скоро може да видим корекции, основани на неща, вкарани в последния момент в бюджета.

По-активни ще са обществените играчи, които са против ограничаването на автоматичните механизми в бюджета, преформатирането на минималната заплата. Неправителствения сектор ще е активен – работодатели, синдикати.

Фокусът е в бюджета за догодина – там ще са заложени доста по-големите реформи, съкращаването на разходи, промени в законодателство. Сегашният променя правилата само за оставащите 4 месеца от годината, акцентира Николов.

Има логика в твърдението на МФ, че това е бюджет на разчистването, свързано с поетите задължения от предишни правителства, авансовото събиране на данъци, скритият дефицит чрез ББР, БЕХ. Има обещание, че до 3 години ще ограничим дефицита до 3%.

„Това обаче по никакъв начин не е еквивалент на фискална дисциплина. Все пак в момента сме в процедура по свръхдефицит.“

В бюджет 2027 фокусът ще е върху разходите – за персонал, незаети щатни бройки, също за издръжка. „Прогресивна България“ има шанса да реформира здравеопазването, образованието, социалните услуги.

Още по темата

Караиванов: Не очаквайте някакви чудеса по отношение на инфлацията

Виждаме мерки за увеличаване на приходите, но те са доста меки – повишаване облагането на хазарта (което е закъсняло), промените при тол таксите (но с грешен фокус върху поскъпване на винетките за населението) и вдигането на акцизите върху цигарите, констатира икономистът.

„Ако не се ограничат разходите, рано или късно ще има вдигане на данъци, въпросът е къде – при преките, при осигуровките или при ДДС.“

Общините са във фискална несигурност, с много забавени проекти, които обаче могат да се отпушат в следващите месеци. Но няма сериозен разговор за дългосрочна промяна на финансовото състояние на общините.

Можем да прогнозираме, че за поредна година финансовата независимост на общините ще е паднала. Миналата година едва 25% от бюджетите им бяха собствени приходи. Тази година вероятно положението ще се запази.

Има обаче положителни сигнали от властта, че вече се възприема идеята за децентрализиране на част от данъка върху дохода. Но това няма да е лесна реформа, защото държавния бюджет ще загуби приходи.

Още по темата

Петър Ганев: Дефицитът няма да се свие с вдигане на данъци

А. Шарков: Бюджетът за здраве е недостатъчен спрямо нуждите на гражданите

Не се води и разговорът за голямата административна реформа (и към по-малко общини), която трябва да предхожда фискалната децентрализация, отчита икономистът от ИПИ.

Усвояемостта на еврофондовете също е много важна, но вече по-скоро в следващия програмен период. Въпросът е във волята за законодателни реформи, които са европейско условие.

По-високата инфлация означава повече приходи в бюджета, и по линия на данъците, и по линия на ДДС. Това дава повече пространство за маневриране на правителството.

От друга страна част от инфлацията е движена от държавата. Винаги когато има увеличаване на държавния дълг с пари, взети от вън и след това върнати в икономиката под формата на увеличени заплати и пенсии, инфлацията се повишава.

В тази посока влияе и увеличеният кредит за домакинствата от банките – и жилищен и потребителски. Но вече се вдигат лошите кредити, което може да свие кредитната експанзия.

Войната в Залива влияе на инфлацията, а оттам и на лихвите на централните банки. Въпросът е колко реактивна ще е ЕЦБ с отговора си, защото прекалените мерки може да потиснат още вече забавения растеж в еврозоната, завършва Адриан Николов.

Още по темата

Свръхдефицитът ще оскъпи българския дълг, решението е ДЦК за граждани

Бюджет 2026 обезврежда стари бомби и оставя смелите реформи за бъдещето

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.