Въпреки че инфлацията в еврозоната се забавя от 3,2% на 2,8%, а в България се отчита временно успокояване на цените, рисковете от нов ценови натиск остават високи. Ескалацията на конфликта между САЩ и Иран тласна цената на петрола над 90 долара за барел, което подхранва инфлационните очаквания в дългосрочен план. Енергийният компонент отново ще бъде водещ фактор за инфлационните процеси през следващите 12 до 18 месеца, подобно на кризата от 2022 г., като регистрираното намаление на индекса на цените у нас не е същинска дефлация, а сезонен ефект, коментира Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов.

„Не очаквайте някакви чудеса по отношение на инфлацията. Да, може да се позабави по някое време. Аз затова направих забележката, че в България нямаме дефлация, и в еврозоната нямаме дефлация. Дефлация има, когато имате дълъг период от време... Сега просто е въпрос на сезонност.“

Рекордният дефицит от 5,7% и съдбата на Бюджет 2026

Публичните финанси на страната са подложени на сериозен натиск, след като бе отчетен рекордният за последните две десетилетия бюджетен дефицит от 5,7%. Този показател поставя България в процедура по свръхдефицит от страна на Европейската комисия.

Въпреки притесненията дали ще има промени в Бюджет 2026 между първо и второ четене в парламента, Караиванов посочи, че настоящият дефицит е фиксиран счетоводно и е резултат от минали решения за социални плащания и увеличения на заплатите в публичния сектор.

„Той само се отразява счетоводно в момента. Така че до края на годината остават само плащанията точно на социалните разходи – и пенсии, и всякакви други компенсации... Този дефицит вече се е случил. Тоест няма да довежда до нови дефицити.“

Макроикономистът допълни, че тегленето на нови дългове е било неизбежно заради проблемите с ликвидността и свития фискален резерв. Въпреки това, финансовото министерство и управляващата политическа сила са декларирали, че няма да вдигат преките и непреките данъци, а ще заложат на оптимизиране на еднократните разходи. Очаква се в рамките на две години дефицитът да бъде свит до заложените в Маастрихтските критерии 3%.

Производителност на труда и отпадане на механизма за МРЗ

Сериозен дебат предизвиква и темата за доходите и тяхното обвързване с реалните икономически показатели. Караиванов оцени положително отпадането на механизма за автоматично определяне на минималната работна заплата (МРЗ), като подчерта, че досегашната практика е натоварвала прекомерно бизнеса и хазната.

„Отпадането на автоматизмите е нещо добро. Защото това задължава икономиката изключително много. Особено държавния бюджет... Работната заплата е отражение на производителността на труда. Ако има нарастване на производителността на труда, тогава може да има нарастване на заплатата.“

В момента обаче се наблюдава отчетлив дисонанс между ръста на възнагражденията и производителността, което се отразява негативно на конкурентоспособността на българската индустрия.

Индустриален спад и търговски дефицит

Данните за реалния сектор в България остават тревожни. Страната се нарежда на второ място в Европейския съюз по най-голям спад на промишленото производство на годишна база. Според анализа това е част от по-широка верижна реакция в Европа, породена от високите цени на вносните суровини, енергийната зависимост и конкуренцията от субсидираните китайски производители.

Този индустриален спад е пряко обвързан и с влошаването на външнотърговските позиции. Търговският дефицит на България расте с над 86% на годишна база през май. Структурата на икономиката показва сериозно изкривяване – българите консумират предимно вносни стоки, финансирани с кредити и повишени доходи, докато износът е доминиран от нископреработени суровини. От общо 15,5 милиарда лева износ за първите пет месеца на годината, 7 милиарда лева се падат на суровини и материали.

Четирикратен скок на инвестициите

На фона на негативните индустриални данни, финансовата сметка показва силен позитивен сигнал. Чуждестранните инвестиции в България скачат четирикратно от старта на 2026 г. Макар този ръст да се дължи основно на реинвестирана печалба от компании, които вече оперират на пазара, той е ясен знак за повишено доверие.

Влизането на България в еврозоната променя коренно възприятието на международните пазари и осигурява търсената от бизнеса предвидимост, смята Караиванов.

      „България вече като страна в еврозоната има съвсем друг статут. На страна, в която все повече инвеститори желаят да инвестират. Инвеститори, които преди не са инвестирали, сега вече да – България е на картата.“

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук. 

Още по темата

Правителствата трябва да оправят дълговата каша преди да стане късно

Сигнали за несигурност: Казусът Rheinmetall създава трудно заличим прецедент

М. Милев: Дефицитите може да елиминират конкурентно предимство на България

А. Шарков: Бюджетът за здраве е недостатъчен спрямо нуждите на гражданите