Индустриалното производство в България достигна много добро ниво на развитие и още в рамките на тази година може да видим компании, които ще дойдат в страната на мястото на обявилите изтеглянето си. Проблемът е, че повечето български компании са директно свързани с компаниите в Германия от гледна точка на собственост или партньорства или са техни поддоставчици и кризата там има директно отражение у нас. Това коментира Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Аутомотив Клъстер България, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Според него България трябва да оцени конкурентоспособността си и да вземе мерки, така че промишленият сектор да продължи да се развива. Той посочи два сценария за развитие на индустрията у нас в следващите години – песимистичен и оптимистичен.

При песимистичният сценарий страната ни ще продължи да работи както досега и няма да се възползва от новите тенденции и инвестиции в сектора. Така тя ще задържи нивото от 350-380 компании, присъстващи у нас, и оборота от около 10 млрд. евро, но няма да се развива много бързо.

Оптимистичният сценарий е свързан с привличане на нови инвеститори, на един-два завода за производство на автомобили и създаване на нови индустриални паркове, посветени на автомобилната индустрия, като става дума за изцяло електрически автомобили, тъй като това е бъдещето, посочи Станиславов.

„Ако този сценарий се осъществи, можем да очакваме, че в рамките на следващите пет години индустрията ще порасне значително, с оборот на автомобилния сектор от 20 млрд.-25 млрд. евро до 2030-2032 г.“

Гостът посочи, че този сценарий се промотира пред новото правителство в България и пред външни инвеститори и следващите четири-пет месеца ще определят в коя посока ще поеме страната ни.

Затварянето на инженеринговия център на Bosch не е свързано с пазара у нас

Станиславов съобщи, че е участвал пряко в привличането на инженеринговия център на Bosch преди години, когато за него се състезаваха България и Сърбия. Според него решението на компанията да затвори центъра в София е свързано с комбинация от фактори, най-важният от които е оптимизация в Bosch.

„Повечето от причините за решението са вътрешни за компанията и не са свързани толкова с нашия пазар. Трябва все пак да признаем, че нивото на възнагражденията в България през последните години се увеличи драстично и тя отдавна не е евтина държава. Но не това е водещото.“

Станиславов все пак изрази учудване от решението на Bosch за България, тъй като по думите му центърът в София е бил лидер от гледна точка на ефективност. Разходите за единична разработка там са били най-ниските в системата на компанията.

Но центърът в София не е бил напълно интегриран в системата на Bosch и по-скоро е оперирал като външна фирма, която е 100% собственост на компанията. Тази липса на пълна интеграция е улеснила решението за закриването му за сметка на други центрове, които вероятно не са толкова ефективни, но са част от системата на компанията и закриването им би било по-болезнено, смята гостът.

ЕК се мобилизира за защита на автомобилната промишленост в Европа

Центърът на тежестта в автомобилната индустрия вече се измести в Южна Азия и регионът вече осигурява най-голямото по обем производство на автомобили в света, оттам идват и най-авангардните технологии, особено в областта на батериите, отбеляза събеседникът.

Но макар и със закъснение ЕК реагира адекватно на тези развития, счита той. Работна група на Комисията за политиката и иновациите в автомобилната област – EURIAS, в която Станиславов членува, подготвя няколко документа, основният от които е Industrial Accelerator Act. Неговата цел ще бъде да запази и развие автомобилната индустрия в Европа, съобщи гостът.

„Въпреки бурното развитието на батериите в Китай, Европа все още остава лидер в производството на луксозни автомобили.“

Подготвяните от ЕК документи са важни, тъй като се очаква всички автомобилни производители от топ десет в Китай да направят инвестиции в Европа и да създадат фабрики в следващите две-три години, посочи Станиславов. Затова е нужно да се създадат правила за инвестициите, за да се запази индустрията в Европа, добави той.

Основната цел на ЕК е да предотврати симулации на автомобилно производство, при които автомобилът и ключовите му системи се произвеждат в Китай, а в Европа само се сглобяват финално. Комисията предлага 70% от разходите за създаването на превозното средство, включително компоненти, труд, развойна дейност, да се извършват на територията на ЕС и само 30% от стойността да е внос от чужбина.

Компаниите, които искат да ползват логото „произведено в ЕС“, ще трябва също да правят минимум 10% от глобалните си разходи за развойна дейност на територията на съюза, което на практика означава да създават научно-развойни центрове в Европа, отбеляза Станиславов и допълни, че предлаганият от ЕК модел среща напрежение не само от китайски, но и от японски и южнокорейски автомобилни компании, които искат разговори по темата.

„Вече виждаме водещи китайски компании, които се подготвят за този етап от развитието си. Ако това се случи, автомобилната индустрия в Европа ще се промени, но няма да пострада толкова, колкото ако компаниите решат да симулират производство и заобиколят тези правила“.

Голямата дискусия по темата предстои до края на тази и следващата година, каза Станиславов.

Защо Volkswagen пристъпва към големи съкращения на служителите си? Какви са измеренията на китайската инвазия в автомобилния сектор в Европа? Може ли митата върху китайските автомобили да се използват като инструмент за насърчаване на инвестициите в автомобилно производството в Европа? Трябва ли европейските автомобилни компании изцяло да се преориентират към електрификацията, за да се адаптират към новата реалност?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Европа опитва да спечели време за автомобилната индустрия, заседнала в настоящето

Започна нова ера в развитието на автомобилната индустрия

От новата стратегия на ЕК за автомобилната индустрия лъха зелен догматизъм

Европа регулира автомобилната индустрия твърде много, това е прострелване в крака

Европа избърза с електрификацията на автомобилната индустрия и Китай се възползва