Петролният пазар се намества неочаквано бързо след сътресенията, породени от конфликта в Близкия изток. Страни извън Персийския залив успяват да добавят нови количества петрол, а част от държавите от Залива, най-вече Саудитска Арабия и ОАЕ, разшириха капацитета си за алтернативен пренос. Това коментира Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Саудитска Арабия е започнала да пренася около 7 млн. барела дневно към Червено море, а ОАЕ – около 1,5 млн. барела. Проблемни са страни като Ирак, която се опитва да следва подобна стратегия, като изнася през Турция, но капацитетът на нефтопровода им е ограничен, отбеляза Безлов.

Кувейт няма алтернатива на Ормузкия проток, Катар – също, относно внечнения природен газ, допълни той.

„Отделно, много страни намалиха потреблението си и това доведе до относително равновение на петролния пазар. Продължаващата нестабилност, свързана с Ормузкия проток, вероятно ще промени още по-драстично пътищата и източниците на петролни продукти.“

Пазарът изглежда свиква с геополитическата несигурност и след бързия и рязък скок на цената на петрола, тя пое надолу, макар да остава над 80 долара за барел заради подновените американски удари срещу Иран и ответната реакция на Техеран с атаки срещу Кувейт, Бахрейн и Йордания, посочи Безлов.

Нестабилната ситуация в Близкия изток създава допълнителни премии върху цената на петрола и тя остава на високи нива, като оказва натиск върху европейската икономика, включително върху българската, добави той.

Игра на такси

Американският президент Доналд Тръмп обяви, че САЩ ще въведат такса от 20% за корабите, които преминават през Ормузкия проток, но след бурна реакция се отказа от нея. Това даде аргумент на Иран да твърди, че исканата от него такса не е нещо особено, тъй като и САЩ искат да въведе налози, коментира гостът и добави, че това силно противоречи на интересите на страните от Персийския залив, които са съюзници на САЩ.

Ескортирането на кораби е свързано с големи разходи, а се оказва, че САЩ нямат достатъчно кораби, за да го осигурят, посочи Безлов.

„Въпросът е дали САЩ могат да деградират достатъчно иранските радари и противокорабни ракетни системи, за да осигурят механизъм за преминаване на корабите без толкова интензивен ескорт.“

Според военни експерти САЩ са далеч от тази цел, отбеляза събеседникът и добави, че се коментира възможност за сухопътна операция, но тя би имала огромни политически рискове и е свързана със загубата ресурси, включително човешки. Това е неприемливо за Тръмп в година на междинни избори в САЩ.

Към момента анализаторите оценяват шанса САЩ да започнат сухопътна операция в Иран на не повече от 20%.

Накъде ще поеме Тръмп?

Американският президент вероятно ще се договори с Иран, въпросът е на каква цена ще го направи, каза Безлов. Според редица оценки възобновената американска блокада на иранските пристанища създава напрежение в Иран. Прогнозите са, че Тръмп ще направи съответни отстъпки на Техеран, добави той.

Но ситуацията в Иран вече е различна след убийството на върховния лидер аятолах Али Хаменей и особено в мирните преговори се видя, че Иран не е единен, а Корпусът на гвардейците на Ислямската революция заема крайна позиция, посочи събеседникът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Петролът поскъпва, докато Тръмп отново обмисля наземна операция в Иран

Тръмп обеща да засили ударите, докато Иран не отстъпи за Ормузкия проток

Тръмп каза, че ще прави много сделки с Ирак тази година

Тръмп каза, че накрая САЩ ще поемат контрола над Ормуз

Гафът на Тръмп с Иран показва, че стратегията може да победи огневата мощ