Промени в данъчно-осигурителната среда по средата на годината, липсата на дългосрочна предвидимост и засилващият се фискален натиск поставят под въпрос конкурентоспособността на България като инвестиционна дестинация. В среда на растящи разходи за труд и стартирала процедура по свръхдефицит срещу страната, бизнесът е принуден да преосмисля стратегиите си в движение. Инвеститорите не се плашат толкова от самите пазарни трудности, колкото от липсата на ясна и стабилна държавна политика. Това коментира Стефан Костов, съветник на КРИБ по въпросите на ИТ отрасъла, в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов. 

Повишаването на минималните осигурителни прагове и на максималния осигурителен доход от 1 август налага неочаквани корекции в бюджетите на компаниите. За сектори с висока добавена стойност като ИТ индустрията, където разходите са концентрирани основно в човешкия капитал, ревизирането на параметрите по средата на финансовата година е сериозен административен и финансов шок.

„За нас това означава, че трябва сега да предоговорим ретроспективно горе-долу всичко, което сме ангажирали като ресурси, проекти, цени, които сме дали за второто полугодие на тази година“, посочи Костов. „Това е допълнителен данък върху труда... до момента за 2026 г. мисля, че в България ръстът на разходите [за труд] е вторият най-висок в Европа след Унгария.“

Костов обяснява, че макар минималните прагове теоретично да се въвеждат за борба със сивата икономика, те често имат обратен ефект върху най-незащитените групи на пазара на труда – нискоквалифицираните работници в малките населени места.

„Това прави така, че хората да не могат да участват пълноценно на пазара на труда от тази най-уязвима група, които са най-малко мобилни, най-нископроизводителни, най-необразовани... Просто или ви пращат в сивата икономика, или в чужбина.“

Равенство в осигуровките

Бизнесът от години настоява за уеднаквяване на правилата за осигуряване между реалния сектор и държавните служители. Първоначалното въвеждане на съотношение от 80 на 20 за вноските на администрацията се приема като положителен сигнал, но според КРИБ реформата остава наполовина свършена.

„Безспорно е стъпка в правилната посока, но безспорно и не е достатъчно“, коментира Костов. „Това, което казваме ние, е, че като цяло искаме наистина това да не са два различни свята с различни закони на физиката – реалният сектор, нетните данъкоплатци, и държавният сектор като служители.“

Работодателите остро възразяват и срещу практиката заплатите на държавните служители да се индексират така, че нетното им възнаграждение да остане непроменено след въвеждането на личните вноски. Според Костов това превръща реформата във фикция и натоварва допълнително държавната хазна.

„Когато обаче говорим вече за някакви висши ръководни длъжности или експерти с възнаграждения много над максималния осигурителен доход, това за нас всъщност представлява скрита индексация и наистина ненужен товар върху бюджета.“

Процедура по свръхдефицит и растящ дълг

Нарастването на държавния дълг и стартиралата процедура по свръхдефицит срещу България са сред най-сериозните червени флагове за международните финансови институции и чуждестранните капитали. Според Костов липсата на структурни реформи през последните години е довела до опасен прецедент – генериране на сериозен дефицит в период на икономически растеж.

„Как успяхме да направим бюджет с 5,7% дефицит при условия на растяща икономика – нямаме война тук, нямаме ковид, скакалци или нещо друго, някакъв черен лебед, който да ни обърка. За съжаление това е структурен проблем, който просто вече започва да изяжда създателя си.“

Този фискален дебаланс директно рефлектира върху инвестиционния климат, тъй като чуждите компании не могат да прогнозират данъчната рамка в средносрочен план.

Държавата води недостатъчно чисто пазарно ориентирана анти-инфлационна политика. Неща като върховенство на закона, свободна конкуренция, превоприлагане и т.н. са пазарни механизми, които биха могли поне да се адресират, защото са действали успешно срещу инфлацията в други държави, коментира Костов.

„Не виждаме по какъв начин някой ще дойде тук и ще направи дебела инвестиция, голяма, с дългосрочен хоризонт, при условия на такава динамика, която не може да гарантира, че това, върху което стъпва, за да направи своята прогноза, ще е валидно след 18 месеца.“

Изпуска ли България германските инвеститори?

Случаите с преструктурирането на инженерния център на Bosch у нас и трудностите около привличането на отбранителния гигант Rheinmetall ясно илюстрират предизвикателствата пред страната. Докато при Bosch факторите са предимно глобални и са свързани с трансформацията на автомобилния сектор в Европа, то ситуацията с Rheinmetall е пример за вътрешнополитическо разклащане на доверието.

„Начинът, по който успяхме да доведем такъв инвеститор от този ранг... за две заседания общо взето успяха да го разклатят“, споделя Стефан Костов, визирайки липсата на политическа приемственост. 

Сигналите, които държавата изпраща към инвеститор от ранга на Rheinmetall, може да създаде прецедент за други инвеститори, предупреди Костов.

„То не е самата несигурност, а усещането за несигурност, което всъщност влияе на инвеститорите и ги потиква да вземат решение в една или друга посока.“

Въпреки сътресенията в германската икономика, която е ключов търговски партньор на България, КРИБ не вижда решението в паническо географско диверсифициране към други пазари. Ключът за България е в повишаването на собствената ѝ стойност вътре в европейските вериги за доставки.

„Вместо да мислим за бягство на други пазари, трябва да се качим в стойността на веригата на доставки в Европейския съюз, която в момента е водена от Германия, и тогава мисля, че нещата ще бъдат доста по-прости“, обобщава Костов.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

Още по темата

Обсадата на Търговския регистър застрашава и българските стартъпи

Българските стартъпи се очаква да привлекат над 230 милиона евро инвестиции

Отчетът на Micron крие улики за бъдещата посока на AI бума

И. Кръстев: Без ясна стратегия по-високите данъци ще изнесат бизнеси от България