М. Милев: Дефицитите може да елиминират конкурентно предимство на България
Марио Милев, изпълнителен директор на BESCO, „В развитие“, 14.07.2026 г.
Обновен: 14 July 2026 | 17:44
Автор: Петър Нейков
28-ят режим решава проблема с пригаждането на предприемачите към отделните национални законодателства в Европа, но ще отнеме много време. Всички очаквахме смела бюджетна реформа у нас, която за съжаление не се случи - дефицитът от 5,7% е изключително висок, може да влезем в голям дълг. Сигналите от компаниите, на фона на откритата от ЕК процедура по свръхдефицит срещу България, са за предпазливост. Проблемът е, че може да отидем към вдигане на данъци, което ще означава отпадане на едно от конкурентните ни предимства. Това коментира изпълнителният директор на BESCO Марио Милев в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
28-ят европейски режим е огромна наднационална реформа на ниво ЕС, който има единен пазар на стоки, но не и на предприемачи.
Режимът решава проблема с пригаждането на предприемачите към отделните национални законодателства, което затруднява скалирането в чужбина поради различните данъци, такси и т.н.
„Тази реформа ще отнеме адски много време, тя има четири етапа.“
Това със сигурност е стъпка към намаляване на европейската бюрокрация и към дигитален суверенитет.
Европа ще направи голяма крачка, ако успее да наложи тези хомогенни правила. Един хомогенен пазар би отключил потенциала на Стария континент, който в момента стагнира поради голямата бюрокрация.
Изключително съм радостен за това, което Payhawk направиха. Винаги ми е правил впечатление начинът им на управление отвътре. Те гледат с 5-10-15 години напред, констатира Милев.
За България е много важно да видим добрите примери. Payhawk в момента е тая компания, към която всички да гледат и да си кажат, че могат. Надявам се това да мотивира предприемачите в България.
Техническата бариера вече е толкова ниска, че е лесно да се направи минимален продукт (MVP), да се позиционира в Европа и да се валидира дали ще работи на глобалния пазар.
България може да се позиционира много добре на технологичната карта на Европа, особено ако това е комбинирано с дигитално управление и по-добра администрация.
„Всички очаквахме смела бюджетна реформа, която за съжаление не се случи. Дефицитът от 5,7% е изключително висок. Може да влезем в голям дълг.“
Не виждаме добра разбивка на перото Иновации, а това е фундаментално важно, казва изпълнителният директор на предприемаческата организация.
Ние продължаваме нашата кампания с ИПИ и с „Активни политики“, за да обединим гласа на бизнеса, младите и експертите, като даваме конструктивни предложения на властта.
Чрез технологиите може да преведем тия над 400 страници бюджет на човешки език, за да знае всеки къде отиват парите му.
Сигналите от компаниите, на фона на откритата от ЕК процедура по свръхдефицит срещу България, са за предпазливост.
Проблемът е, че може да отидем към вдигане на данъци, което ще означава отпадане на едно от конкурентните ни предимства. Тук виждаме много големи притеснения, споделя Марио Милев.
Ключовата дума за чуждите инвестиции у нас е предвидимост. Компаниите искат да знаят нашите приоритети за 5-10-15 години напред.
България не трябва да се разпилява в прекалено много индустрии, а да видим къде имаме т.нар. асиметрично предимство – малка държава, но с големи възможности, било то в технически капацитет, база или конкретни умения.
Образованието в България може да се промени така, че да е много по-практическо. Системата в момента е прекалено архаична.
„Но бизнесът вече си говори по места с училищата относно изискванията към кадрите.“
В отбраната трябва да се смени парадигмата – тя вече е технологичен сектор. Перспективата ни трябва да бъде как можем да я използваме като инвестиционна възможност, създавайки една индустрия с висока добавена стойност. Трябва да се използват технологиите с двойна употреба.
Финансиране за бизнеса има. Това, което му трябва са дерегулация, смели реформи и намалена бумащина. Трябва да приоритизираме дигиталната трансформация, призовава специалистът.
Целия разговор вижте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.