В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Антонио Костадинов и Георги Месробович

А. Шарков: Бюджетът за здраве е недостатъчен спрямо нуждите на гражданите

Аркади Шарков, здравен икономист от ЕКИП, „В развитие“, 13.07.2026 г.

13 July 2026 | 15:14
Обновен: 13 July 2026 | 15:14

Автор: Петър Нейков

Бюджетът на НЗОК можем да го съпоставим с този от края на миналата година. Кумулативният скрит дефицит от 800 млн. евро е частично компенсиран от увеличението. В Европа за здравеопазване се заделят средно 9% от БВП, докато у нас е 8%, като 5% са от държавата, а 3% от нашия джоб. Напълно е възможно да се въведе втори стълб на здравно осигуряване – било то да покрива доплащанията на пациентите или да осигури допълнителни пакети за профилактика и превенция. Това коментира здравният икономист от ЕКИП Аркади Шарков в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Бюджетът на НЗОК можем да го съпоставим с този от края на миналата година, който беше предложен от преходното редовно правителство, както и увеличението от 9%, в случая намалено на 8,5%. 

Като параметри, и при болничната помощ и при лекарствата разпределението от 10% е без изменение. Бюджетът за извънболнична помощ е за съжаление с наполовина по-нисък ръст – 4,4%, което поражда съмнения за намеренията към сектора. Но другите две пера са належащи, защото имаше прехвърлени неразплатени дейности.

При лекарствените продукти има един скрит дефицит под формата на вземания на държавата в рамките на тази година – около 500 млн. евро от фармацевтичния бранш. Кумулативният скрит дефицит от 800 млн. евро е частично компенсиран от увеличението.

„В Европа за здравеопазване се заделят средно 9% от БВП, докато у нас е 8%, като 5% са от държавата, а 3% от нашия джоб.“

Бюджетът за здраве е недостатъчен спрямо нуждите на българските граждани. През 2027 г. може би ще видим някакви реформи. Много е трудно едно правителство да прокара увеличение на данъци, камо ли на осигуровки, смята Шарков.

Към момента властта удържа фронта, но рано или късно ще бъде изправена пред дилемата или да вдигне осигуровките или да намали пакета от дейности на НЗОК.

„Напълно е възможно да се въведе втори стълб на здравно осигуряване – било то да покрива доплащанията на пациентите или да осигури допълнителни пакети за профилактика и превенция.“

Целта в бюджета да се разделят оригиналните лекарства от генериците е чисто практическа – да се увеличава достъпът до вторите, а първите да се договарят самостоятелно, обяснява здравният икономист.

Това, което в момента се прави от големите държави в Западна Европа, е, че публичността на информацията какви отстъпки дават производителите към държавата е по-скоро риск в момента, защото може да се използва от американската администрация в посока натиск към компаниите да намаляват цените си.

„Информационната симетрия всъщност започва да вреди на определени производители и в крайна сметка на пациента.“

Например, липсват новосъздадени антибиотици. Иновативните компании нямат интерес да ги разработват, защото е много скъпо, а и след като изтече патентът цената им пада рязко.

В България има чудовищна контрабанда с нерегламентирани продукти за отслабване, които по никакъв начин не трябва да се прилагат, предупреждава Аркади Шарков.

„Фармацевтичната грижа е част от здравната грижа.“

Платформата „Диагноза България“ на Мартин Атанасов, която наскоро показа 605 млн. лв. аномалии в болниците е една добра компилация от публични данни чрез AI.

Интерпретацията им обаче изисква много по-сериозно и дълбоко познаване на материята, така че вместо да изпишем вежди да не извадим очи.

Нужен е вътрешен анализ за да се види реално дали има злоупотреби или тези аномалии имат своето обяснение в сектора.

„Интересното, което показва платформата, е че обществените поръчки не са панацеята на финансирането в здравеопазването.“

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.