"Прозрачност без граници": Бюджет 2026 задълбочава тенденцията за дългова спирала
Калин Славов, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници“, „В развитие“, 10.07.2026 г.
Обновен: 10 July 2026 | 14:35
Автор: Петър Нейков
Бюджетът за съжаление задълбочава едни тенденции, като е на границата да ги направи необратими, а именно - да се завъртим в спиралата на дълговете и бюджетните дефицити. Това е бюджет, който преди всичко налива средства в нереформирани системи – здравеопазването и обществените поръчки. Дефицитният бюджет е проинфлационен – пари, пряко предназначени за потребление, влизат в икономиката без насреща да има реален растеж. Това коментира изпълнителният директор на „Прозрачност без граници“ Калин Славов в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
Бюджетът на новата власт за съжаление задълбочава едни тенденции, като е на границата да ги направи необратими, а именно - да се завъртим в спиралата на дълговете и бюджетните дефицити.
Това е бюджет, който преди всичко налива средства в нереформирани системи – здравеопазването и обществените поръчки, констатира Славов.
Здравната система, по специално, има един фундаментален проблем – тя реагира, когато вече е необходимо болнично лечение. Този механизъм не отчита нуждата от превенция и периодична грижа за здравето.
„Търговският модел на тази система води до това болниците да имат по-голям интерес от големи разходи, отколкото от здрави пациенти.“
Тази каца без дъно изпомпва 8 пъти повече ресурс, отколкото преди 15-на година, докато степента на удовлетвореност на пациентите е на практика същата. Системата вечно е на дефицит, вечно се изтъква недофинансираността ѝ. Макар че имаше един период на излишък – 1,5 млрд. бяха събрани в резерв от здравни вноски, но след това бяха похарчени като бюджетни средства, каза Славов.
Но този епизод показа, че здравната система може да бъде управлявана разумно, посочва анализаторът.
„В новия бюджет не виждаме принципа пари срещу реформи, който действа в ЕС.“
Видяхме го да се прилага от страна на ЕК спрямо Унгария при Орбан, когато бяха замразени еврофондове, а после освободени при наследника му Мадяр.
Орбан обаче имаше проактивно поведение, изхождайки от националния си интерес. ЕС всъщност се базира на активни държави, активни двустранни отношения преди въпросите да бъдат разгледани в Брюксел.
Нашето очакване беше да има приемственост между бюджета за тази и следващата година, отбелязва изпълнителният директор на „Прозрачност без граници“.
Дефицитният бюджет е проинфлационен – пари, пряко предназначени за потребление, влизат в икономиката без насреща да има реален растеж.
„България трябва да участва в изработването на европейските правила.“
Нашата конституция не допуска елементи на автономност. Това е едно от опасенията, които имаме по отношения на бюджета, изтъква Калин Славов.
В него частта за инвестиции има доста неясни пера и средства, които могат по целесъобразност да бъдат насочвани към общините. Това в една предизборна година е много важно за политическия процес в страната.
Виждаме как клиентелата на ниво общински съвети се преориентира – цели такива променят политическата си принадлежност. За съжаление тази зависимост, която общините имат от централната власт води до клиентелизъм.
„На ниво общини правим индекс на системата за местна почтеност. Там за съжаление се илюстрира много сериозно капсулирането на ниво общини.“
В съдебните производства, например, разглеждането на дела в рамките на един апелативен район на практика създава отделни райони, в които правораздаването е капсулирано между местни политически, икономически и съдебни фактори.
Още повече, че контролът през ВАС и ВКС е силно ограничен по законодателен път, което води до регионализация на правораздаването и оттам до тежки управленски дефицити по места и до някаква степен на феодализация в определени райони.
Целия разговор вижте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.