Робството променя трайно икономиката и обществата в Северна и Южна Америка
Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, „В развитие“, 08.07.2026 г.
Автор: Антоанет Василева
Трансатлантическата търговия с роби оставя траен отпечатък върху икономиката, културата и обществата в Северна и Южна Америка. Между началото на XVI век и 1860 г. над 12 милиона души, предимно от Западна и Централна Африка, са насилствено пренесени отвъд Атлантическия океан, за да работят в плантации и колониални стопанства. Това заяви Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.
По думите ѝ процесът започва с нуждата на испанските и португалските колонизатори от работна ръка за производството на храни и обработването на новозавладените територии. Първоначално европейците изкупували пленници от местни африкански владетели, което допълнително е стимулирало търговията с хора.
Най-голям брой поробени африканци достигат до Бразилия - около 4,8 милиона души. Значителни общности се формират и на Карибските острови, както и в южните части на днешните Съединени щати, където трудът им е използван основно в плантационното земеделие, обясни експертът.
Според Дечева пренасянето на хора означава и пренасяне на знания, традиции и земеделски практики. Захарната тръстика се превръща в основата на икономиката на Карибите в продължение на векове, а по-късно бананите, кафето и ядката кола също се утвърждават като важни култури в Латинска Америка.
В същото време местните продукти - картофи, царевица, какао, авокадо, домати и люти чушки - се срещат с африканските кулинарни традиции и създават едно от най-богатите гастрономически наследства в света.
“Африканското влияние е силно и в музиката, танците и религиозните практики на Латинска Америка. Много от ритмите, които днес се възприемат като типично латиноамерикански, имат корени в Западна и Централна Африка.”
Дечева посочи, че в Колумбия и до днес се говори езикът паленкеро - уникална смесица от испански и африкански езици, призната за ценна част от културното наследство. В Карибския регион робите създават и собствени креолски езици, чрез които общуват помежду си, без надзорниците да ги разбират.
Изследванията на музикалните традиции по т.нар. „път на кафето“ също показват, че множество песни, изпълнявани днес в Латинска Америка, произлизат от трудовите ритми на африканските роби и имат преки аналози в държави като Конго и Ангола.
Според експерта именно въстанията на поробените африканци подготвят почвата за освобождението на Латинска Америка. Още десетилетия преди Френската революция избухват стотици бунтове срещу робството.
Кулминацията е Хаитянската революция, ръководена от Франсоа-Доминик Тусен Лувертюр. Победата на въстаниците поставя началото на първата независима държава, създадена след успешно въстание на роби, и се превръща в силен пример за останалите освободителни движения в региона, каза още експертът.
По думите на Дечева престоят на Симон Боливар в Хаити и срещите му с лидерите на революцията оказват съществено влияние върху последвалите войни за независимост в Южна Америка. Именно този пример показва, че хората, лишени от свобода, могат не само да се освободят, но и да изградят собствена държава.
Целия разговор гледайте във видеото.
Всички гости от предаването „В развитие“ може да гледате тук.