Войната в Близкия изток ще има трайни последици за инфлационния процент, и ще доведе до повече корпоративн фалити в Централна и Източна Европа. Най-потърпевши обаче ще бъдат страните от Югоизточна Азия и Африка, които получават доставки на важни продукти и суровини през Ормузкия проток. Това коментира Бруно де Мура Фернандес, ръководител макроикономически проучвания, в Coface Group, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria, с водещ Антонио Костадинов.

Прогнозите за корпоративни фалити остават валидни

Военният конфликт между Иран, САЩ и Израел доведе до по-голяма инфлация и по-високи разходи за компаниите. Освен повишението в цените на продуктите се забеляза и по-ниско потребителско търсене, поради по-големия лихвен процент на кредитите.

"Трите променливи означават, че на практика се средата е неблагоприятна и сценариите са неблагоприятни (за увеличение на корпоративните фалити). В Западна Европа, специално във Франция има 8% несъстоятелност. Очакваме и 8% за други страни, защото в момента американските компании, а не производителите плащат мита”, заяви анализаторът.

Прогнозират се повече фалити в Централна и Източна Европа, но бавното покачване на номиналните заплати в сравнение с 2024 г. и 2025 г. е добър знак. Очаква се обаче завишаване на лихвените проценти от ЕЦБ както през 2026 г., така и през началото на 2027 г, като България също ще бъде засегната от това. 

Най-лошият момент от емергийната криза отмина 

Затварянето на Ормузкия проток е най-голямата енергийна криза по брой липсващи барели в световния енергиен резерв, заяви гостът. Според различни оценки техният брой е между 12 и 15 милиона, въпреки това най-лошия момент отмина, Фернандес.

Мерки като работа от вкъщи за по-малко търсене на петрол и други източници на енергия помогнаха, без да разрушат икономическата активност. 

Добрите новини са, че алтернативните маршрути за пренос на горива, например през Саудитска Арабия, както и по-късата продължителност на конфликта в Близкия изток, помогнаха за сравнително ниското повишение на цените. В следващите месеци се очаква възстановяване на буферите.

Планираните такси от Иран и Оман за преминаващите през Ормузкия проток кораби ще имат слаби финансови и търговски последствия. Това е хипотезата при налагане на символична такса, коментира анализаторът. При голям размер на таксите обаче, ще окаже влияние на застрахователните премии, както и на таксите за някои морски превози.

Някои страни като Обединените арабски емирства или Саудитска Арабия биха потърсили атернативни маршрути през Червено море, каза Фернандес. Негативно отражение на таксите могат да имат държави без алтернатива за пътя на доставките като Кувейт.

Може ли Европа да устои на стагфлационния натиск? Какво предстои за икономическата политика след президентските избори през 2027 г.? Кои са държавите, които зависят най-силно от доставките през Ормузкия проток?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Примирието в Близкия изток успокоява пазарите, но AI остава двигател на ръста

Спадът при петрола спря, след като "Хизбула" отхвърли примирието с Израел

Китай е готов да приеме по-високите мита на Тръмп в името на търговското примирие