Програмата „Еразъм+“ вече далеч не е само механизъм за студентска мобилност, а инструмент за модернизация на образованието, насърчаване на иновациите и изграждане на по-силна връзка между образование и бизнес. Това заяви Николай Спасов, изпълнителен директор на Центъра за развитие на човешките ресурси, в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

България сред водещите национални агенции

По думите му високата оценка от Европейската комисия за управлението на програмите „Еразъм+“ и Европейския корпус за солидарност поставя България в топ 5 сред водещите национални агенции в Европа и показва, че страната използва ефективно европейските възможности в образованието, младежта и спорта.

„Проектите показват все по-добро разбиране за възможностите на програмата и как те могат да бъдат използвани ефективно“.

Според него зад успешния проект стои преди всичко силна идея. Финансирането е инструмент, но истинската стойност идва от устойчивия резултат.

„Важно е не само да реализираш мобилност, а да оставиш нещо след проекта - знания, иновации и добавена стойност за образованието и обществото.“

По-тясна връзка между образование и бизнес

Спасов отбеляза, че връзката между образованието и бизнеса в България е отслабнала през последните години, но вижда положителна промяна.

Все повече проекти са насочени към модерни технологии, дигитализация и изкуствен интелект. Особено важна роля имат професионалните гимназии, където младите развиват практически умения и иновативни идеи. Той даде пример с ученически проекти, свързани с изкуствен интелект, които според него показват, че бъдещето на младите в тази сфера е обещаващо.

Още по темата

Бехар Диша: Пазарът на строителство в България се нормализира и има бъдеще

България има условия за гигаватови AI центрове за данни

MSCI повиши статуса на България до граничен пазар

П.Иванов: България трябва да влезе в играта с дейта центровете

Доброволчеството набира скорост

Интересът към доброволческите инициативи също расте. Според Спасов програмата European Solidarity Corps успешно насърчава социалното включване и гражданската активност.

„Доброволческите проекти не изискват огромни ресурси, но често водят до силно въздействие - в образованието, спорта и опазването на околната среда.“

Той подчерта, че все повече млади хора искат да се включват както с идеи, така и с енергия за промяна.

Изкуственият интелект навлиза в образованието

Една от големите теми пред образованието е навлизането на изкуствения интелект. Спасов смята, че системата трябва не да се страхува от новите технологии, а да ги използва разумно. Той разкри, че Центърът работи с Института GATE върху внедряване на AI чатбот, който да помага на кандидатите по програмите.

По думите му и на европейско ниво се работи активно за интегриране на AI в образователните процеси, включително в системите за одит и оценяване.

Перспективите пред българското образование

Спасов не споделя песимистичните оценки за състоянието на българските университети. Според него преподавателите и студентите все по-често променят начина си на мислене и търсят нови подходи към обучението.

Той подчерта, че българските университети разполагат с много кадърни хора, идеи и визия, което дава добри предпоставки за бъдещото развитие на образованието у нас. По думите му програми като „Еразъм+“ и European Solidarity Corps продължават да имат ключова роля, защото създават реални възможности за обучение, обмен на опит и международно сътрудничество.

„Това е възможност за развитие, нови познанства и осъществяване на мечти“, обобщи Спасов.

Целия разговор гледайте във видеото.

Всички гости в предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Металургията ще спечели младите българи с промяна в имиджа и образованието

Н. Митева: Липсва основополагащ обществен консенсус в образованието

Пламен Русев: Образованието създава хора за отминалата индустриална ера

AI, критично мислене и липсата на кадри – какво очертаха експертите в „Бъдещето: От образование до кариера“