Работодателите подкрепят част от обсъжданите промени в социалната и осигурителната политика, но настояват държавният бюджет да не предвижда увеличение на данъци и осигуровки. За Българската търговско-промишлена палата (БТПП) сред ключовите приоритети остават създаването на нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, поетапната реформа на осигуровките в публичния сектор и по-предвидимата бизнес среда. Темата коментира Боряна Абаджиева, ръководител отдел "Икономически анализи и политика" към БТПП, в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

БТПП подкрепя стимули за по-ранно връщане на майките на работа

Една от обсъжданите теми на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество е била предложението майките, които се върнат на работа през втората година от майчинството, да получават 100% от обезщетението си вместо досегашните 50%.

„БТПП подкрепи този законопроект от гледна точка на това, че квалифицирани майки биха имали възможност да използват тези средства за разходите по отглеждането на детето и същевременно да се върнат на работа.“

По думите ѝ подобна мярка би помогнала и за преодоляване на недостига на кадри. „Всичко това е свързано естествено и със социалната инфраструктура – детски заведения, наличност и възможности.“ Това предложение обаче е срещнало резерви от страна на правителството и синдикатите.

Поемане на осигуровките през втората година на майчинството и резерви за разсрочен отпуск за бащинство

Сред подкрепените от БТПП предложения е и идеята държавата, а не работодателите, да поема здравните осигуровки на майките през втората година на отпуска за отглеждане на дете. Абаджиева аргументира позицията с факта, че работодателят не получава трудова престация през този период, но продължава да има финансови задължения.

Единственото предложение, по което БТПП не изразява подкрепа, е възможността 15-дневният отпуск за бащинство след раждането на дете да бъде използван разсрочено. Според Абаджиева целта на този отпуск е конкретна и непосредствено свързана с раждането, а разпокъсаното му използване би затруднило работодателите при организацията на работния процес.

„Не трябва да забравяме, че работодателите все още плащаме първите два дни от болничните. Така че тук веднъж плащаме за осигуряване за нетрудоспособност и втори път и обезщетенията двата дни. Така че баланс в тази посока няма и трябва да се търси.“

Подкрепа за осигуровки за държавни служители

БТПП застава зад идеята държавните служители постепенно да започнат да участват в плащането на собствените си осигуровки и гостенката заяви, че това е отдавнашна позиция на браншовата организация. По думите на Абаджиева предложението за поетапно въвеждане – например чрез модел 95% към 5% – би позволило реформата да бъде предвидима и без резки сътресения.

„Това е позитивно до някъде от гледна точка на това, че може да се направи едно предвидимо въвеждане на тази реформа. Защото това е реформа, която определено трябва да има стабилно правителство, политическа воля и дългосрочност на мандата. Тук трябва да се намери наистина баланс, за да няма загуба на доходи и то в администрации, в които това се налага да се случи и да се актуализират възнагражденията.“

Тя обаче изрази разочарование, че въвеждането на мярката дори от тази година няма да засегне силовите структури, където заплатите са най-много повишени.

Минималната работна заплата се нуждае от нов механизъм

Абаджиева посочи, че работодателските организации отдавна настояват настоящата формула да бъде преразгледана, което сега е подето от правителството. „Искаме създаването на работещ механизъм, който да взема предвид както икономическите, така и социалните фактори“, заяви тя

„Не трябва да се получава така, че ръстът на минималната работна заплата да изпреварва в пъти ръста на инфлацията и икономическия растеж. Това стимулира вътрешното потребление и оттам инфлационните процеси.“

Тя отбеляза още, че според европейската директива подобни решения следва да бъдат постигнати чрез реален социален диалог между работодатели и синдикати, като изрази подкрепа за предложенията на властта определянето на МРЗ да се случва на секторен принцип.

Бизнесът очаква бюджет без увеличение на данъци и осигуровки

По отношение на подготвяния държавен бюджет Абаджиева подчерта, че най-важното очакване на бизнеса е запазването на настоящите данъчни нива. „Заявката да не се вдигат данъци и осигуровки е водещата червена линия за нас", каза събеседничката

Тя настоява също за премахване на автоматичните механизми, които обвързват възнагражденията в публичния сектор. Според нея именно тези автоматизми създават натиск върху публичните финанси и ограничават възможността за по-гъвкава бюджетна политика.

„Очакванията са дефицитът да бъде далеч над 3%. Водещото наистина е да се намали обвързването с автоматичните формули, да се създаде една предвидима бизнес среда и за бизнеса икономиката и за хората, за да може страната максимално да започне да се възползва от влизането ни в еврозоната, защото ние това към момента трудно го усещаме.“

По-сериозните реформи вероятно ще останат за следващата бюджетна година

На въпрос дали могат да се очакват дълбоки промени още в настоящия бюджет, Абаджиева изрази мнение, че по-вероятно те ще бъдат реализирани при следващата бюджетна процедура.

„По-скоро такива са очакванията – бизнесът очаква да се изпълнят заявките за автоматизмите, данъците, осигуровките и стабилността.“

Какво показва 56-ото място от 70 държави по конкурентоспособност? Кои са най-големите спънки пред икономиката? Защо България все още не използва напълно възможностите на AI?

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

И. Кръстев: Без ясна стратегия по-високите данъци ще изнесат бизнеси от България

Нужна ли е промяна в българската данъчна система? Попитахме експертите

В. Караиванов: Очаквам агресивно орязване на разходи и вдигане на събираемостта

Колко голям е дефицитът? За 2025 г. сме на ръба, но перспективите се влошават

Илия Кръстев: Решаваме всеки проблем с наливане на още пари, а не с реформи