А. Кръстева: Иранският народ отсъства от сделката между Вашингтон и Техеран
Анна Кръстева, политолог, „В развитие“, 18.06.2026 г.
Автор: Петър Нейков
Срещата на Г-7 произведе няколко малки чудеса, като първото, разбира се, е споразумението между САЩ и Иран за слагане край на войната в Залива, от което обаче отсъства иранският народ. На срещата светът видя още, че днешното глобално лидерство има две лица – политическо и вече технологично. За първи път на такова ниво се говореше за това, как изкуственият интелект ще влияе на пазара на труда. Това коментира политологът Анна Кръстева в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Последната среща на Г-7 във Франция произведе няколко малки чудеса. Този път Тръмп остана до края на срещата на групата, като даже каза, че най-красивото място на света е Версай.
Френският президент Макрон превърна двореца в дипломатическо оръжие, приемайки много държавни глави, включително британският крал Чарлз III.
„Няколко са добрите новини от Г-7, като първата е, разбира се, споразумението между САЩ и Иран за слагане край на войната в Залива.“
Втората е успехът на европейските лидери да ориентират вниманието на Тръмп към Украйна. На трето място е присъствието на лидерите на технологичните гиганти.
Укротяването на цените на енергията с края на войната в Близки изток само по себе си е добра война. Отвъд това е много по-сложно, като критични гласове има отвсякъде, констатира Кръстева.
„Има значителни въпросителни. Първо, защо беше тази война. Сега се казва, че се отваря Ормузкият проток, който преди нея си беше отворен.“
Иран сега осъзна това свое оръжие и няма намерение да го изпуска, като вече говори за цени, разбирай такси, след изтичането на 60-дневния период на отваряне. Това ще е крупен източник на доходи за режима в Техеран.
Ядрената сделка на Обама с Иран беше превантивна дипломация, докато тази на Тръмп е типичната дипломация под натиск. Втората голяма разлика е, че Обама не беше сам, като сделката беше проявление на мултилатерализма - МААЕ осъществяваше контрол над ядрената програма на Техеран.
Иран излиза от сегашната сделка със самочувствие – той си издейства падане на западните санкции и фонд за възстановяване за 300 млрд. долара (в който САЩ твърдят, че няма да участват).
„В това споразумение отсъстват гражданите на Иран, към които режимът е изключително жесток. Така че огромният губещ е демокрацията.“
Другият отсъстващ от процеса е Израел, където сега има недоволство, посочва политологът.
Срещата на Г-7 бе добра новина и за Украйна. Първо, президентът Зеленски отиде подготвен с два аргумента – единият силно емоционален (показвайки снимки на разрушени културни паметници), а другият военно-стратегически (показвайки, че Украйна се държи във войната).
На срещата светът видя още, че днешното глобално лидерство има две лица – политическо и вече технологично, изтъква Анна Кръстева.
Тръмп забрани на водещите AI модели да бъдат споделяни извън САЩ, но въведоха термина доверени партньори. Европейците, от своя страна, осъзнаха какво значи тотална технологична зависимост, особено от моделите за киберсигурност.
„Две линии вървят паралелно – нарастващата мощ на новите технологии и нарастващите рискове.“
Моделът на Щатите е силна държавна защита на изключително силни частни играчи. Но и там има търкания, с Anthropic примерно. Има обаче желание на технологичните гиганти да участват в един разговор за партньорства.
Франция също си поставя за цел да гради технологични партньорства, но и да отстоява дигиталния си суверенитет.
„За първи път на срещата на Г-7 се говореше за това, как изкуственият интелект ще влияе на пазара на труда.“
Целия разговор вижте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.