Липсата на медийна грамотност ни пречи да се самооценим реално
д-р Христо Панчев, доктор по информационни науки и семиотика, във „В развитие“, 17.06.2026 г.
Обновен: 17 June 2026 | 17:45
Автор: Емил Соколов
Проблемът с дезинформацията може да бъде разглеждан като криза по веригата на доставки, която е толкова нерегулирана, че доставя развалени и фалшиви „продукти“ директно до съзнанието на потребителите. Затова е абсолютно необходима стриктна регулация на дигиталните платформи, които позволяват безпрепятствено всякакъв вид невярна информация да достига навсякъде. Това каза д-р Христо Панчев, доктор по информационни науки и семиотика, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Европейската политика за справяне с този проблем претърпява сериозна еволюция през последните десет години. Повратен момент е 2014 г. с руската окупация на Крим, а малко след това идва и 2016 г., белязана от вота за Брекзит и обявяването на термина „пост-истина“ за дума на годината от Оксфорд. “Скандалът с Cambridge Analytica през 2018 г. допълнително осветява мащаба на проблема, като показва как неправомерно събрани данни от социалните мрежи се използват за политическо микротаргетиране”, коментира гостът.
България обаче се намира в много специфична и парадоксална ситуация по отношение на дигиталната среда. По данни на Евробарометър българите са сред най-големите оптимисти за собствените си способности да различават фалшиво от истинско съдържание онлайн.
Ние сме първите пет на обратния край на тази статистика, с гражданите, които се чувстват по-неуверени да разпознават истината от лъжата. Също със страните, които са най-високо в класациите за медийна грамотност. И това е много ясен парадокс. Показва, че липсата на медийна грамотност всъщност ни пречи да се самооценим доколко сме наясно.
Темата за климата става все по-честа жертва на информационни изкривявания, като дезинформацията скача рязко около важни събития, каквито са глобалните срещи COP. Тъй като вече е невъзможно да се отрече самият научен консенсус за промените в климата, тактиката се измества към създаване на стратегически скептицизъм спрямо зелените политики.
Много често се използват псевдонаучни наративи, отбеляза събеседникът. Като пример той посочи твърдението, че въглищните мощности са незаобиколим фактор за балансиране на електроенергийната система. Всъщност в Европа има достатъчно примери за изграждане на чиста гъвкавост чрез интелигентни мрежи, батерии, ПАВЕЦ и умно зареждане на електромобилите.
Ние сме в момента в управление на производството спрямо товара, т.е. спрямо консумацията. Трябва да се премине към управление на товара спрямо производството. Това означава, пак казваме, батерии, ПАВЕЦ. Може да говорим за производство на зелен водород, когато има излишък от ВЕИ електроенергия, да се произвежда такъв водород, който после да намери приложение в индустриални процеси.
Климатичната дезинформация не може да бъде отделена от геополитиката, тъй като тези наративи често се преплитат с икономически интереси. Те удрят пряко страните, които разчитат единствено на износ на изкопаеми горива. “Енергийната война, която Русия обяви на Европа през 2022 г., е ясен пример за подобен тип хибридни действия”, обясни д-р Панчев.
В отговор на тези атаки Европейският съюз успя да повиши енергийната си независимост чрез възобновяеми източници. Само през миналата година ЕС е спестил около 50 милиарда евро от внос на горива благодарение на инсталираните ВЕИ мощности.
Относно демонизацията на Зелената сделка, отбеляза гостът, проблемът може би се корени в комуникационната стратегия на Европа. За сравнение, в САЩ подобна зелена програма беше приета под името „Закон за борба с инфлацията“, което се възприема далеч по-позитивно. Въпреки обществената съпротива, адаптацията спрямо климатичните изменения е наложителна, защото последствията от бездействието ще струват на глобалната икономика много по-скъпо от самата трансформация.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.