Керемедчиев: Посредникът Пакистан може да бъде въвлечен във войната в Залива
Милен Керемедчиев, бивш зам.-министър на външните работи, „В развитие“, 11.06.2026 г.
Обновен: 11 June 2026 | 14:52
Автор: Петър Нейков
Иран започна да усеща слабостта на Тръмп относно продължаване на военните действия поради натиск вътре в САЩ. Изборите в Армения бяха последният пирон по отделянето на страната от руската орбита, но са възможни действия на Русия срещу Ереван тип Грузия. Москва компенсира своите провали на бойното поле с масирани въздушни нощни атаки срещу големите украински градове, което е един граждански терор. България печели много пари от продажбата на оръжие за Украйна. Това коментира бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Нарушеното примирие в Залива беше много крехко, тъй като то не отговори на целите за прекратяване на ядрената програма на Техеран, предаване на обогатения уран и премахване на цялото ръководство на Иран.
Ситуацията в момента е по-лоша спрямо началото на военните действия. Примирието се провали, като при договарянето му Израел се бе оттеглил. Техеран обаче придърпа обратно в преговорите Израел, поставяйки темата за Хизбула.
Иран започна да усеща слабостта на Тръмп относно продължаване на военните действия поради натиск вътре в САЩ. Тръмп се изнерви на въпроси, че е обещал да прекратява войни, а не да ги започва.
Междинните избори в САЩ през ноември правят републиканците много нервни. Над 63% от техните избиратели са против възобновяване на войната срещу Иран. Техеран вижда тази слабост и поставя твърди искания в преговорите, посочва анализаторът.
Вижда се, че Израел иска да довърши военните си задачи, но има разминаване със САЩ. Общата им цел обаче остава – недопускане разработването на ядрено оръжие от Иран.
САЩ са под натиск от държавите от Залива да довършат военната операция, понеже Ормузкият проток остава затворен.
„Ситуацията наистина е кризисна.“
За сухопътна операция в момента не можем да говорим, но историята сочи, че само с въздушни удари не може да се свали режим.
Ако Саудитска Арабия се включи в отварянето на Ормузкия проток и Иран отвърне, кралството може да активира члена за взаимна защита от военния си пакт с Пакистан, с което да въвлече настоящия посредник в конфликта.
Изборите в Армения (спечелени от проевропейските сили – бел. ред.) бяха последният пирон по отделянето на страната от руската орбита. Но процесът започна още с посредничеството на Америка за уреждането навремето на конфликта с Азербайджан за Нагорни Карабах, припомня Керемедчиев.
Армения може да промени своята зависимост от руската енергия, като компенсира с доставки от Азербайджан. Възможни са обаче действия на Русия срещу Ереван тип Грузия.
Самата Грузия имаше много близко сътрудничество със САЩ, но след инвазията на Русия в Южна Осетия и Абхазия страната изпадна в ситуацията на Молдова – с анклави, които са непризнати от никой, но са под руско управление. Тези язви могат да бъдат активирани във всеки момент.
„В момента Грузия предпочита да не дразни Москва, за да не последва военна интервенция като тази в Украйна.“
Ситуацията в самата Украйна е тягостна, както установих наскоро от първо лице, свидетелства бившият зам.-външен министър.
Русия компенсира своите провали на бойното поле с масирани въздушни нощни атаки срещу големите градове, което е един граждански терор.
Тази година Украйна демонстрира израстване в съвременното водене на война.
„За последната година Киев е ударил над 40% от руската енергийна инфраструктура, което е страшно много.“
Това дава основание да се търсят преговори с Москва. САЩ обаче започват да се оттеглят от тях. Европа сега е основният поддръжник на Украйна. Фокусът се измества.
Безвъзмездно предоставяне на оръжия от България на Украйна не е имало, което бе потвърдено и от Киев. Имаше реекспорт и пращане на въоръжение руски стандарт в замяна на нови оръжия по европейски и натовски програми, отбелязва Милен Керемедчиев.
Що се касае до продажбата на оръжие от България на Украйна, министърът на отбраната Стоянов каза, че тя няма да бъде преустановявана, поясни той.
„Българската военна промишленост до момента е спечелила над 1,6 млрд. евро от продажби за Украйна за последните 2 години, а от началото на конфликта - 6 млрд., което е много сериозен приход в нашата икономика.“
Целия разговор вижте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.