До 2030 г. AI и центровете за данни може да консумират ток колкото цяла Япония
Генади Кондарев, експерт по климатични политики и енергетика и автор в „Климатека“, във „В развитие“, 10.06.2026 г.
Обновен: 10 June 2026 | 15:37
Автор: Ивета Червенякова
Потреблението на електроенергия от центровете за данни и изкуствения интелект нараства с изключително бързи темпове и вече оказва влияние върху начина, по който държавите планират бъдещите си енергийни системи. В различните части на света се оформят различни модели за осигуряване на необходимите мощности, като наред с природния газ все по-голяма роля се отрежда на възобновяемите източници и ядрената енергия. В същото време растящото потребление поставя въпроси за развитието на електропреносните мрежи, съхранението на енергия и достъпа до ресурси като вода. Това коментира Генади Кондарев, експерт по климатични политики и енергетика и автор в „Климатека“, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
„Още в 2024 година глобално изкуственият интелект и центровете за данни консумираха около 400 тераватчаса енергия. Представете си, България консумира годишно под 40 тераватчаса енергия. За тази година прогнозите са, че ръстът ще е с повече от 50% до около 650 тераватчаса, а към 2030 г. консумацията, която е нужна за дейта центрове, ще бъде близо 1000 тераватчаса - долу-горе колкото е консумацията на цяла Япония“, каза Кондарев.
Според Кондарев няма единен модел за захранване на центровете за данни. В САЩ водещ източник остава природният газ, докато в Европа все по-сериозно се обсъждат възможностите за комбиниране на възобновяеми източници, батерии и ядрена енергия. Големите технологични компании все по-често разглеждат малките модулни реактори като вариант за осигуряване на надеждна базова мощност, докато други залагат изцяло на зелена енергия.
„Много от големите техкомпании натискат в посока малки модулни реактори, ядрена енергия, тоест нещо, което те смятат, че веднъж заредено за няколко години е абсолютно сигурен базов източник на енергия. Но в същото време имаме и компании, включително тук в Европа, които се рекламират като 100% ВЕИ по отношение на това, което използват като електроенергия“, каза гостът.
Растящите нужди на центровете за данни могат да доведат до директен конфликт с останалото потребление, смята експертът. Развитието на нови енергийни мощности върви паралелно с електрификацията на транспорта, индустрията и домакинствата, а все по-голяма част от новото производство идва от възобновяеми източници.
„Ще продължим да развиваме различни източници на енергия. Това, което ползваме в бита, това, което ползваме в индустрията - вървим към една все по-сериозна тенденция на електрификация. Много модели показват, че няма да имаме проблем да се справим с това предизвикателство. Да, вървим към все повече зелена енергия“, коментира Кондарев.
Освен електроенергията, центровете за данни изискват значителни количества вода за охлаждане, което вече поражда напрежение в някои региони на света. Кондарев посочи, че въпреки технологичния напредък и усилията за изграждане на по-затворени цикли за охлаждане, проблемът остава особено чувствителен в райони, засегнати от засушаване.
„Наистина консумацията на вода за охлаждане е доста сериозна. Това, което имаме дотук, консумира доста сериозни количества вода. В места, които имат проблем със суши, тази консумация на вода от страна на центровете за данни влиза в директен конфликт с нуждите на хората, на фермерите и на съществуващата индустрия“, каза гостът.
България разполага с добре развита електропреносна инфраструктура и според Кондарев има технически възможности за изграждане на още центрове за данни.
„Това, което не ми харесва, е, че дейта центровете се ползват като оправдание за опитите за някои енергийни проекти в страната. Рибата е още в морето. Не мисля, че имаме чак толкова много клиенти и перспективи за дейта центрове непременно в България“, посочи гостът.
Според Кондарев Европа няма ресурсната база на САЩ или държавите от Близкия изток и затова е принудена да търси конкурентоспособност чрез възобновяема енергия, съхранение на електроенергия и технологични иновации. По думите му особеностите на европейския климат и сезонност изискват различен подход към енергийните системи, но именно тези предизвикателства стимулират развитието на нови решения.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.