Съвместната инициатива „Кошница с грижа“ на държавата и водещите търговски вериги няма да има ефект и в трите направления, по които може да се разгледа. Във Франция имаше подобна договорка с веригите, но само за 3 месеца. Тя беше и свързана единствено с маржове, докато тук са изброени конкретни стоки, което е забранено от ЕК. Комисията ни казва, че не управляваме устойчиво публичните си финанси и имаме дълбоки структурни проблеми. Тя обаче не казва, че пропорционалният данък е лош, а че е регресивен, като акцентира, че данъчните приходи са ниски като процент от БВП спрямо ЕС. Това коментира икономистът и преподавател в УНСС Щерьо Ножаров в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Съвместната инициатива „Кошница с грижа“ на държавата и водещите търговски вериги може да се коментира в три направления – по-голяма конкуренция, по-голяма производителност, и предвидимост.

В първото тя ще доведе най-вероятно до по-малко конкуренция, защото в рамките на планирания 6-месечен период малките магазини няма да издържат на кръстосаното субсидиране на големите, които ще компенсират по-евтините 100 основни стоки с по-скъпи нормални и луксозни.

След изтичането на 6-месечния срок (с възможност за удължаване), в който стоките от първа необходимост ще поевтинеят, ефектът ще е обратен поради фалитите на малките обекти, които ще намалят конкуренцията.

Откъм производителност и ефективност на цялата верига на доставки до клиента също няма да има ефект. Поставянето на праг на маржа в последното звено не решава проблема с производителността.

„Цените ще бъдат ограничени само за известно време и после ще се възстановят. Големите вериги имат милиарден оборот, но маржовете им са само 4-7%, колко още да ги свалят?“

Относно предвидимостта пък можем да изтъкнем неяснотата на двата предложени законопроекта, отбелязва преподавателят в УНСС.

Още по темата

В. Караиванов: Очаквам агресивно орязване на разходи и вдигане на събираемостта

Колко голям е дефицитът? За 2025 г. сме на ръба, но перспективите се влошават

Хампарцумян: Трябва да се възползваме от реиндустриализацията на Европа

Инициативата може да доведе например до промоционалния продукт „Социална кошница“. Което е интересно от маркетингова гледна точка, но не работи за малките търговци.

Във Франция имаше подобна договорка с веригите, но само за 3 месеца. Тя беше и свързана единствено с маржове, докато тук са изброени конкретни стоки, което е забранено от ЕК. Там също така ставаше дума за цикличен/сезонен ценови пик.

„В процедурата по свръхдефицит, наскоро открита срещу България от ЕК, се казва, че конкуренцията у нас е нарушена, а сега ще я нарушим още повече.“

Начертаните мерки по-скоро целят да успокоят потребителите, че се прави нещо. От своя страна веригите нямат против, защото ще обединят единичните си промоции. Те ще спечелят пазарен дял спрямо малките търговци, смята Ножаров.

Държавата се намесва чрез тези мерки директно в регулиране на маржове и цени, докато позволената от ЕС намеса е намаляване на контрола на входа, увеличаване на възможностите за информация на потребителите, подпомагане диференциацията на продукти и намаляване на лицензионни и други бариери във веригата за доставки, за да се скъси тя.

„Видяхме как свършиха подобни опити в Унгария – със силно влошаване на цялата икономическа система, което доведе до падането на Орбан. И всичко тръгна с изкуствени инструменти.“

ЕК ни казва, че не управляваме устойчиво публичните си финанси и имаме дълбоки структурни проблеми – сегашната данъчна база няма да издържи в следващите 10 години в сегашния си вид.

Още по темата

КРИБ: Трябва да има поне 20% съкращение за всички бюджетни сектори

Илия Кръстев: Решаваме всеки проблем с наливане на още пари, а не с реформи

Бюджет 2026 ще премахне автоматичното увеличаване на заплати

Тя обаче не казва, че пропорционалния данък е лош, а че е регресивен, като акцентира, че данъчните приходи са ниски като процент от БВП спрямо ЕС. Има прекалено много несъбрани задължения, което изисква пълна реформа на публичната администрация.

В ЕС има 6 държави с пропорционален данък, но имат някакъв тип необлагаеми диференциации, обяснява икономистът.

„ЕК ни казва да запазим устойчивостта на фискалната система, като направим пропорционалния данък по-ефективен и по-справедлив.“

Тя намеква, че ако има успешна борба със сивата икономика, която е с много най-високата в ЕС, може да има необлагаем минимум без да се вдига ставката на данъка.

Ако въведем МРЗ като необлагаем минимум данъкът ще скочи само с 2 пункта до 12%, тъй като повишеното потребление ще вдигне данъчните приходи, показват мои изчисления, споделя Щерю Ножаров.

Увеличените данъчни приходи в последните години идваха поради повишаването на МРЗ и заплатите в администрацията, а не заради борба със сивата икономика.

„Проблемът е, че България е с най-голямото неравенство в ЕС – коефициентът на Джини е 38%, при средно за съюза от 30%.“

Още по темата

Какви реформи са нужни на българската икономика? Попитахме експертите

П. Димитров: Държавата харчи като семейство, разчитащо на бързи кредити

Бюджет на растежа: бизнесът иска оптимизация, а не по-високи данъци

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.