Голяма грешка би било в този момент да се правят шокови терапии по отношение на фиска. Откъм приходната част на бюджета не може да се направи много за свиване на бюджетния дефицит. За първи път от много години в прогнозите за икономическия растеж за тази година има консенсус, че той ще е по-слаб, а това означава по-малко приходи в бюджета. В разходната част има голямо пространство за намаляване на разходите и правителството се опитва да прави такива промени. Това коментира проф. д-р Даниела Бобева от Института за икономически изследвания на БАН, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Съгласна съм, че не можем да даваме по-високи заплати, отколко позволява производителността на труда, но има апокалиптичен сценарий в икономиката, при който ако изведнъж се сринат доходите, ще намелее вътрешното търсене и ще загубим растежа, изтъкна Бобева.

Затова според нея разходите трябва да се орязват много внимателно, за да не се ощети икономическият растеж. През 2025 г. той се е дължал основна на секторите на недвижимите имоти и държавното управление и в по-малка степен на информационните и телекомуникационните технологии (ИКТ).

„Имаме висок, но нездравословен растеж, а за да се поправи този структурен проблем са нужни време и стратегически инвестиции. Промяната няма да дойде изведнъж.“

Според Бобева България трябва да се стреми към икономически растеж от минимум 3%, за да догонва останалите страни членки на ЕС и добави, че има потенциал къде и как да се развие растежът, въпреки че през последните години не са правени структурни реформи поради краткия живот на правителствата.

Процедурата за свръхдефицит е шанс да загърбим лошите навици

Не е важно дали една държава влиза в процедура за свръхдефицит, а кога и как ще излезе от нея, счита Бобева и добави, че досега няма нито една държава, която да е глобена за прекомерен дефицит. Според нея тонът на ЕК към България е бил прекалено критичен.

„Много рядко се обявява процедура за свръхдефицит на база прогнозни данни. Влизаме в процедурата с прогнозни данни за средата на годината. Това е форма на предупреждение, а не на наказание.“

Проблемът е, че механизмът на ЕС е твърде слаб, тъй като Франция е в процедура за свръхдефицит от 13 години, а Румъния е в подобно положение от шест години, изтъкна събеседничката и добави, че практиките за бюджетните дефицити в ЕС са лоши.

България е една от петте страни в ЕС с най-разумна фискална политика, като само една година сме били в процедура за свръхдефицит, напомни Бобева. Но добави, че през последните пет-шест години страната ни има лош опит с разхлабване на фискалната политика и прекалено бързо нарастване на дълга.

Управляващите трябва да разберат, че имаме шанс да намалим максимално бюджетния дефицит тази година, но отказът от лошите навици е труден, посочи тя.

Правителството трябва да устои на натиска за нови компенсации

Според Бобева всички механизми за автоматични компенсации и индексации трябва да се отменят и да не се допускат нови. Но добави, че правителството ще бъде подложено на голям натиск да предоставя нови компенсации за бизнеса и домакинствата във връзка с очертаващите се дългосрочни предизвикателства пред петрола.

Енергийният сектор остава предизвикателство, но Бобева подчерта, че миналата година премина спокойно, без големи скокове в цените на суровините. Бизнесът трябваше да направи буфери миналата година, когато пазарувахме като за последно (преди приемането на еврото – бел. ред.) и имаше голямо вътрешно потребление, а производствените разходи не се повишиха значително, посочи тя.

„Българската икономика няма сериозни буфери, за да се справя с по-големи шокове, но сме част от ЕС и еврозоната и вероятно ще се търсят общи реакции на предизвикателствата, както при митата на САЩ върху европейските стоки миналата година.“

Затова политиците в България трябва да се успокоят и да не вземат прибързани мерки, тъй като опитът на страната ни с подобни кризи показва, че нетърпението се наказва, изтъкна Бобева.

Според нея нарастването на дълга е риск и усилията трябва да бъдат насочени към това да го консолидираме и поевтинеем чрез разумна фискална политика.

Ще постигне ли България най-високия инвестиционен рейтинг? Имат ли университетите у нас програми за свързване на студентите с бизнеса и какви са резултатите от тях?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.   

Още по темата

ДЦК за гражданите може да са част от решението за растящия дефицит на България

ЕС предупреди България за прекомерен дефицит месеци след влизането в еврозоната

ЕС обмисля да позволи на държавите дефицит от 0,3% от БВП за енергийни разходи

Колко голям е дефицитът? За 2025 г. сме на ръба, но перспективите се влошават

Васил Велев: Може да са нужни по-болезнени мерки за свеждане на дефицита до 3%