Данните са новото атомно оръжие, България има условия да приеме фабриките им
Явор Костов, експерт по недвижими имоти, във „В развитие“, 5.6.2026 г.
Обновен: 8 June 2026 | 14:31
Автор: Божидарка Чобалигова
България има предпоставки за позициониране на един или няколко съществени центрове за данни. Важно е държавата и технологичната индустрия да положат заедно усилия за привличането им, тъй като това ще даде нови възможности на технологичния бизнес. Такова мнение изрази Явор Костов, експерт по недвижими имоти, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
Центровете за данни са фабрики за производство и обработка на данни, които са днешното атомно оръжие – който разполага с данни, ще може да работи с тях и да ги използва, коментира Костов.
Центровете за данни създават висока заетост на среден и експертен персонал, като в изграждането на един център за данни може да са ангажирани между 1000 и 1500 души. Освен това се подобрява инфраструктурата около него.
Тенденциите в днешно време е да се строят центрове за данни с мощност от над 50 мегаватчаса, докато до момента центровете за данни в България са значително по-малки – от един до над шест мегаватчаса, посочи гостът.
„Центровете за данни са скъпи съоръжения. Един център за данни спокойно може да надхвърли 20-30 пъти цената на квадратен метър на друг вид имот. Ако един квадратен метър струва 1500 евро, квадратен метър в център за данни може да достигне 20 хил.-30 хил. евро.“
Превърнато в данъци, това може да има огромен ефект за местната общност, изтъкна Костов. В един център за данни може да работят между 100 и 150 души висококвалифициран персонал и те създават нова общност около него, като влияят индиректно на жилищния пазар и директно на инфраструктурата около центъра с изграждане на нови кабелни трасета, нови подстанции, които обслужват целия район, нова пътна и пожарна инфраструктура, коментира той.
Като сгради те не са от най-красивите и не са подходящи за централните части на градовете. Обикновено се позиционират в покрайнините, в зони между жилищни и индустриални имоти или в индустриални зони, които се ревитализират и се превръщат в жилищни или в бизнес хъбове с офис сгради. Поради шума при охлаждането, вентилацията, климатизацията тези имоти не са подходящи за жилищни квартали.
Новият център за данни с капаците от 50 мегаватчаса, който се изгражда във Франкфурт от голяма технологична компания, отделя топлина, която ще захранва 600 домакинства в района. Това е пример как правилното управление на недостатъците на центровете за данни води до позитиви, изтъкна Костов.
Освен това модерните технологии за охлаждане не изискват много вода и целият процес може да се рециклира. Това прави днешните центрове за данни по-устойчиви проекти от построените преди 15-20 години, добави той.
Отделно от това, те създават съпътстващи бизнеси за работа с данни, които се развиват покрай тях. Но с центровете за данни не бива да се прекалява, тъй като претоварването на една локация с подобни имоти ще натовари прекалено електрическата мрежа и тази за пренос на данни, отбеляза събеседникът.
„България има силен проект, реализиран от началото на тази година, за увеличаване на капацитета на данни, които се пренасят през страната, и в края на следващата година той ще нарасне с 25 до 40 пъти.“
Това е предпоставка за позициониране на един или няколко съществени центъра за данни в България, счита Костов.
Според него ринговете около София и Пловдив са подходящи локации за изграждане на центрове за данни, но в Централна и Северна България също има предпоставки за подобни проекти. „Центърът за данни не може да е в нищото, тъй като там работят висококвалифицирани кадри – те трябва да се произведат на място или да дойдат от друго място и да разполагат с добри условия за живот“, посочи гостът.
Той очаква, че в широк периметър около центъра за данни ще се стигне до повишаване на цените на жилищата поради нарасналото търсене от нови хора, които ще участват в изграждането му, и от по-малкия брой хора, които ще работят там.
Според него в България могат да се позиционират между пет и шест центъра за данни, които няма да са от най-големите по размери, но ще бъдат достатъчно значими.
Кои сектори биха се възползвали най-много от наличието на центрове за данни? Защо центровете за данни са толкова скъпи?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.